Роузана (Роман за едно престъпление)
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Серия: martin beck #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васа Ганчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Роузана (Роман за едно престъпление)». Краткое содержание книги:
Когато за втори път прегледаха филма, видяха, че има право.
20.
Заваля първият сняг за тази зима. Устремяваше се към прозорците на големи мокри снежинки, които незабавно се топяха и образуваха широки ручеи по стъклата.
Въпреки че часът беше единайсет и половина през деня, в стаята стана толкова тъмно, че Мартин Бек трябваше да запали лампата. Тя пръсна приятна светлина върху бюрото и отворената папка върху него. Самата стая остана в полумрак.
Мартин Бек загаси последната си „Флорида“, вдигна пепелника и издуха цигарената пепел от плота.
Усети глад и съжали, че не последва Колберг и Меландер в кръчмата.
Бяха минали десет дни, откак гледаха филма на Кафка, и все още чакаха нещо да се случи. Като всичко останало в това разследване, и тази нова следа се загуби в джунглата от въпросителни и несигурни свидетелски показания. Разпитите се водеха изцяло от Алберг и неговите хора, сръчно и с голяма енергия, но резултатът беше слаб. Единственото положително беше, че поне се натъкнаха на нещо, което да разколебае убеждението им, че един пътник се е качил на парахода в Мем, Сьодершьопинг или Норшхолм и е продължил до Гьотеборг. Нямаше никой, който да противоречи, че този пътник е бил с нормално телосложение, по-висок от среден ръст, облечен в сиво, пръскано сако от туид, кафеникави обувки и шапка с козирка. Както и че е бил със син мотопед марка „Монарк“.
Щурманът, чиито показания бяха най-обширни, смяташе, че е продал билет на някакъв човек, който приличал на мъжа от кадрите. Не знаеше нито кога, нито как, нито дори със сигурност помнеше дали е станало през това лято. Може да е било през някой от миналите сезони. Междувременно имаше слаб спомен дали мъжът — ако това е бил същият — е имал велосипед или мотопед, дали е носел въдици и други вещи, които да сочат, че е спортен въдичар.
Алберг лично ръководеше този разпит, притискайки човека до границата на невъзможното. Копие от протокола лежеше в папката на Мартин Бек.
Алберг: Обичайно ли е да се качват пътници по време на пътуването?
Свидетелят: Преди беше нещо обикновено, но и сега се намират някои.
А.: Къде се качват обикновено?
С.: Навсякъде, където параходът хвърля котва, или при шлюзовете.
А.: Какъв е обичайният маршрут за случайните пътници?
С.: Всякакъв. Често на велосипед или пеша туристи идват от Мутала или Вастена, за да пресекат Ветерн.
А.: А иначе?
С.: Ами какво да ви кажа. Отначало качвахме пътници от Стокхолм за Охселюсунд и от Лидшьопинг до Венершборг. Но това свърши.
А.: Защо?
С.: Ставаше претъпкано. Пасажерите плащаха добре за каюта. Така че не можехме да ги притесняваме с бабички и деца, които тичат наоколо с термоси и пакети храна.
А.: Има ли нещо, което да попречи на един пътник да се качи в Сьодершьопинг?
С.: Ни най-малко. Може да се качи където си поиска. При някой шлюз например. По маршрута ги има шейсет и пет. Освен това често спираме на различни места.
А.: Колко такива случайни пътници може да се качат на борда?
С.: Наведнъж? В днешно време не повече от десет. Обикновено само двама или трима. Понякога нито един.
А.: Какви хора са? Шведи?
С.: Не, не. Най-често чужденци. Могат да бъдат всякакви, но повечето са хора, които харесват параходите и следят маршрутите им.
А.: И те не се ли записват в списъка на пътниците?
С.: Не.
А.: Тези случайни пътници могат ли да се хранят на парахода?
С.: Да, могат да ядат като другите, ако искат. Има твърди цени на храната. Така да се каже, а ла карт. Поръчват каквото искат.
А.: По-рано казахте, че нямате ни най-малък спомен от жената на снимките, а сега твърдите, че сте виждали този мъж. На борда няма постоянен бордови и вие като щурман трябва да се грижите за всички пътници.
С.: Взимам им билетите, когато пристигат, и им казвам добре дошли. После ги оставям на мира. Тези пътувания нямат за цел да им се крещи туристическа информация. Такава те получават от други места.
А.: Не е ли странно, че не познавате тези личности? Все пак сте прекарали заедно три денонощия.
С.: За мен всички пътници са еднакви. Освен това всяко лято виждам поне две хиляди. За десет години това са двайсет хиляди. Пък и докато работя, съм на мостика. Само двама сме на вахта, това прави по дванайсет часа на денонощие.
А.: Все пак това е било специално пътуване, с доста забележителни събития.
С.: Имам дванайсет часа вахта на мостика всеки ден. Пък и жена ми беше с мен.
А.: Няма я в списъка на пътниците.
С.: Не, защо трябва да я има? Ние от командирския състав имаме право да взимаме близките си с нас на няколко пътувания.