Бунтът на Ентърпрайс
- Автор: Вардеман Роберт .
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Христова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бунтът на Ентърпрайс». Краткое содержание книги:
— Нямаме друг избор.
Спок сви рамене. Капитанът му беше взел вече решение и нямаше значение дали той е съгласен или не. Трябваше да му се подчини.
— Сега!
Триото бързо излезе от прикритието си и се нахвърли върху работниците, които поставяха антигравитационни шейнички под парчетата антирадиационен материал. Кърк трябваше да удари човека два пъти, за да го елиминира. Пръстите на Спок се стегнаха в нервнопарализиращата хватка на вулканите около врата на врага. Само Маккой имаше трудности да елиминира третия; през цялото време мърмореше и се оправдаваше, че докторите помагат, а не вредят на пациентите си.
— Този случай, докторе — каза Спок, — е показателен. Той е ваша жертва.
— Прав сте, Спок. Той е моя жертва. И заради това, че го изтъквате, ще ви направя една безплатна козметична операция, когато се върна в операционната. Тя може да ви направи по-човечен, въпреки че се съмнявам.
— Това изобщо не ме интересува, доктор Маккой.
Кърк им направи знак да довършат работата на тези, които я бяха започнали. Те поставиха антигравитационни шейнички под парчетата и започнаха да ги придвижват към совалката. Съществата, които копаеха парчетата, не им обръщаха никакво внимание. За тях всяко външно същество беше идентично с останалите… ако не ги заплашваше.
— Добре стана — каза Кърк. Искаше да го чуе Маккой, не Спок. — Не разбраха, че има нещо нередно.
— Ето го Скоти — прошепна Маккой. — Гледа в другата посока.
— В хамбара. После ще видим какво можем да направим за него.
Те насочиха тежкия товар към хамбара на совалката, закрепиха го и върнаха антигравитационните шейнички обратно към сгъстяващия се здрач. Шейничките тихо се завъртяха и послушно зачакаха следващия товар.
— Е, добре — каза Кърк, като влезе по-навътре в совалката. — Трябва всичко да свършим бързо. Спок, ти се заемаш със Скоти с твоята нервнопарализираща хватка. А Боунс и аз — с останалите в совалката.
— Как ще успеем да се справим с всички? Някои ще имат време да предупредят Лорелей.
— Доверете ми се, Боунс! Готово? Хайде!
Триото излезе от хамбара и тръгна да изпълни плана си, но внезапно отекна вик на ужас.
— Момчета — нареди Скоти, като се размърда, — вървете и вижте какво става там. Не ми харесва това място — когато двамата от охраната тръгнаха, въоръжени с ръчни фазери, Скоти взе комуникатора си. — Обади се, „Ентърпрайс“.
Отговорът долетя веднага.
— Какво става, мистър Скот? — чу се сладкият глас на Лорелей. — Нали няма спречкване с биосферата на планетата?
— Няма проблем, Лорелей — докато Скоти продължаваше да говори, Кърк махна с ръка на двамата си приятели. Дори от пет метра разстояние и от един малък ръчен комуникатор се чувстваше хипнотичното влияние на жената от Хайла.
Кърк им направи знак да запушат ушите си. Те поставиха ръце на ушите си и го последваха в хангара. Междувременно Спок надникна иззад ъгъла, за да се увери, че Скоти продължава да говори с Лорелей. А после се обърна към другарите си. С безмълвно движение на устните си ги увери, че контактът между Лорелей и екипажа на совалката е активен.
Кърк приближи Спок и прошепна в ухото му:
— Да се върнем и да видим какво е станало. Не можем да изоставим Зарв и другите, ако са ги открили.
Спок и Маккой сграбиха дръжките на антигравитационните шейнички и ги бутнаха обратно към каменоломната. Тъмнината сега беше техен съюзник и ги прикриваше от Скоти. Те бяха просто едни движещи се силуети.
Когато се отдалечиха достатъчно, Кърк каза високо:
— Виждате ли нещо? Някой извика. Може да е един от нашите.
— Може и да не е, капитане. Ако мъжът, когото Нийл удари или пък някой от тези, когото вие или доктор Маккой повалихте, е дошъл на себе си, е възможно той да е наранил и да е разсърдил формата на живот на планетата. Ако случаят наистина е такъв, то тогава ни остава много малко време.
Кърк не искаше да мисли, че случаят е друг. Опиумът, инжектиран в бодливия храст, може да е прекратил действието си. Ако това е станало, тогава цялата планета търси избягалите си затворници. В края на краищата, нямаше значение какво е станало. Беше ясно едно — спокойствието на планетата беше нарушено.
— Там. Вижте!
Двамата от охраната, които Скоти беше изпратил, бяха в капан близо до огромен валчест камък. В краката им имаше четириноги животни, които на височина стигаха до коленете им, а зъбите им бяха достатъчно дълги, за да прегризат дърво с дебелина два инча. Силните ревове на животните показваха, че всеки момент могат да ги разкъсат.