Криптата на флорентинеца
- Автор: Колдуел Йън, Томасън Дъстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Криптата на флорентинеца». Краткое содержание книги:
— Някой да повика охраната!
Един полицай вече е само на крачка от Къри, но Тафт размахва ръка. Самообладанието му се е възвърнало.
— Не — изръмжава великанът. — Пуснете го. Той ще си тръгне сам. Нали, Ричард? Преди да им се наложи да те арестуват.
Къри не трепва.
— Виж докъде стигнахме, Винсънт. Двайсет и пет години водим все същата стара война. Кажи ми къде е чертежът и повече няма да ме видиш. Това е единственото, което още ни свързва. Останалото… — Къри размахва ръка към всичко и всички в залата. — … е безсмислица.
— Махай се, Ричард — казва Тафт.
— Ние с теб се опитахме и не успяхме — продължава Къри. — Нали знаеш какво казват италианците? Няма по-страшен крадец от лошата книга. Нека да постъпим по мъжки и да се отдръпнем. Къде е чертежът?
Всички наоколо почват да си шушукат. Полицаят се вмъква между Къри и Пол… но за моя изненада Къри внезапно навежда глава и тръгва покрай последния ред. Възбудата чезне от лицето му.
— Стар глупак — казва той, без да поглежда сцената. — Играй си театрото.
Студентите до стената почтително се отдръпват от пътя му. Пол стои като вкаменен и гледа как неговият приятел се отдалечава.
— Махай се, Ричард — заповядва от катедрата Тафт. — И повече не се връщай.
Всички следим бавното движение на Къри към изхода. Второкурсничката на вратата го гледа с изплашени, широко разтворени очи. След миг той прекосява прага, навлиза във фоайето и изчезва от поглед.
Щом изчезва, из залата се надига глъчка.
— Какво беше това, по дяволите? — питам аз, гледайки изхода.
Джил пристъпва към Пол.
— Добре ли си?
Пол едва смогва да избъбри:
— Не разбирам…
Джил слага ръка на рамото му.
— Какво му каза?
— Нищо — отвръща Пол. — Трябва да го догоня. — Ръцете му треперят, но продължават да стискат дневника. — Трябва да поговоря с него.
Чарли се опитва да възрази, но Пол е твърде разстроен, за да го слуша. Преди да сторим каквото и да било, той се обръща и тръгва към вратата.
— Отивам с него — казвам аз на Чарли.
Той кимва. Гласът на Тафт отново тътне из аудиторията и когато мимоходом се озъртам към сцената, великанът сякаш гледа право към мен. Кати също ме гледа и маха с ръка. Беззвучно мърда устни, явно пита нещо за Пол, но не мога да разбера какво точно. Закопчавам палтото и напускам аудиторията.
На двора шатрите се спотайват и танцуват на костеливите си крака като скелети в мрака. Вятърът е отслабнал, но снегът продължава да вали още по-силно. Иззад ъгъла долита гласът на Пол:
— Добре ли си?
Завивам зад ъгъла. Ричард Къри стои само на няколко крачки от мен и вятърът развява палтото му.
— Какво става? — пита Пол.
— Връщай се вътре — казва Къри.
Пристъпвам напред да чуя по-добре, но снегът издайнически хрущи под краката ми. Къри се озърта и разговорът секва. Очаквам да зърна в очите му, че ме е разпознал, но напразно. Къри потупва Пол по рамото и бавно се отдалечава.
— Ричард! — извиква Пол. — Не може ли да поговорим някъде?
Но старецът пъхва ръце в джобовете на палтото и ускорява крачка. Не отговаря.
Нужни са ми няколко секунди, за да се опомня и да пристъпя до Пол. Заедно гледаме как Къри изчезва в сянката на катедралата.
— Трябва да разбера откъде Бил е взел дневника — казва Пол.
— Веднага ли?
Той кимва.
— Къде е Бил?
— В Института. В кабинета на Тафт.
Поглеждам към другия край на двора. Пол има само един стар датсун, който купи с издръжката от Къри. А до Института е далече.
— Ами ти защо напусна лекцията? — пита той.
— Реших, че може да ти потрябва помощ.
Долната ми устна трепери. По косата на Пол се трупа сняг.
— Ще се справя — казва той.
Само че е без палто.
— Стига де. Отиваме заедно.
Той свежда очи към обувките си.
— Трябва да поговоря с него на четири очи.
— Сигурен ли си?
Той кимва.
— Вземи поне това — казвам аз и разкопчавам палтото.
Той се усмихва.
— Благодаря.
— Обади ни се, ако ти трябва нещо.
Пол облича палтото и пъхва дневника под мишница. След секунда тръгва през снега.
— Сигурен ли си, че не искаш помощ? — извиквам аз, докато още ме чува.