Един невинен клиент
- Автор: Прат Скот
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Един невинен клиент». Краткое содержание книги:
17 юни
Полунощ
На сутринта бях толкова схванат, че едва успях да стана от дивана. Прекарах деня у дома — гледах през прозореца, чудех се и се тревожех. Звъннах на Джек малко преди обяд, но не му казах нищо за Тестър-младши. Поканили го през лятото да играе в бейзболния отбор на Мартинсвил в Крайбрежната лига и беше на седмото небе. Вече имал няколко оферти от добри треньори. Обещах му, че скоро ще намеря време да отида да го гледам как играе.
Сам Уайзмън се беше обадил в шерифската служба на Кок Каунти и бе научил, че Тестър си е взел една седмица отпуск.
— Звънях у тях, но никой не вдигна — каза ми накрая.
— Планираш ли да се разходиш до там?
— Говорих за това с шефа. Каза, че след като не си видял шофьора и регистрацията, това ще е чиста загуба на време.
— А ако предницата на доджа е ударена? Ти сам го спомена в болницата. Ами ако боята по удареното е от моята кола?
— Знаеш какво е положението при нас. Разполагаме само с петима детективи, за да покриваме трите смени. Имаме поредица квартирни кражби, по които работим, и шефът иска да се занимавам с тях. Каза, че не може да ме прати да се мотая из Кок Каунти по случай, който няма вероятност да приключа.
— Сам, това са глупости. Ами семейството ми?
— Какво семейството ти?
— Не може ли да отделите човек да ги пази? Поне няколко дни.
— Нямаме дори достатъчно заместник-шерифи за контрола на движението. Освен това ти…
— Какво освен това аз, Сам?
— Ами… нямаш много приятели, нали разбираш.
— Тоест ми казваш, че шерифската служба няма да ми помогне, защото съм адвокат?
— Казвам ти, че имаме само петима детективи, които покриват три смени, и че нямаме достатъчно пътни шерифи, за да пазят семейството ти. Освен това имаме много други случаи, а ти обвиняваш един полицай в сериозно престъпление без действителни доказателства, които да го подкрепят. Съжалявам, но не мога да направя повече.
— По дяволите, а аз какво да правя? Да го чакам да дойде пак?
— Може би да си купиш пистолет.
— Имам оръжия. Надявах се, че вие ще направите нещо, така че да не се наложи да ги използвам.
— Съжалявам. Както вече казах, точно сега не можем да направим нищо повече.
— Благодаря, Сам. Благодаря за нищото.
Затворих телефона, отидох в кабинета и седнах пред компютъра толкова ядосан, колкото рядко съм бил в живота си. Не ми отне много време да открия в интернет адреса и телефона на Младши. Интерактивната карта ме упъти как да намеря къщата му. Разпечатах указанията и запомних телефона. Последното винаги ми се е удавало лесно. Щом запомня телефон, той остава в паметта ми с години. Прекарах остатъка от деня в обмисляне на различните положения, в които бих могъл да изпадна, ако наистина направя онова, което възнамерявах.
В 23:30, когато всички вечерни рутинни неща приключиха и Лили си легна — пак в нашата стая, — помолих Каролайн да седнем за малко в кухнята. Разказах й за разговора си със Сам Уайзмън и че полицията няма да ни помогне. Накрая поех дълбоко дъх и казах:
— Ще отида.
— Къде?
— В Нюпорт. При Младши.
— Кога?
— Сега.
— Не! Никъде няма да ходиш.
— Напротив.
— Няма. В никакъв случай.
— Каролайн, ще отида. Не можеш да ме спреш.
— И какво ще направиш, като го намериш? — Гласът й се повиши и тя стана. И двата признака предвещаваха буря.
— Не знам. Но не мога да седя просто така. Полицията няма да си мръдне пръста, така че трябва да се погрижа за всичко. Седни и дай да поговорим. Помисли разумно.
— Разумно? „Разумно“ ли каза?! Искаш да излезеш посред нощ и да идеш в къщата на някакъв откачалник, за да направиш един Господ знае какво, и ми казваш да мисля разумно? Ти си по-луд и от него!
Станах и тръгнах към спалнята. Каролайн тръгна след мен.
— Джо, той е полицай! И има пистолет, нали схващаш.
Този й тон бях чувал само няколко пъти през всичките години, откакто бяхме заедно.
— По-тихо! Лили спи.
— Няма „по-тихо“! Лили, събуди се! Баща ти е полудял! Ела го целуни, защото може вече да не го видиш!
Лили се размърда и измърмори нещо, но пък тя можеше да спи и докато реве ураган.
— Не я замесвай — настоях аз.
Отидох до дрешника и извадих черни джинси, тъмносиньо горнище на анцуг с качулка, стари войнишки обувки и черна плетена шапка. След това отидох в кухнята и започнах да се преобличам. Каролайн се рееше около мен като боен хеликоптер.