Диалози на мъртвите

— Може да е някакъв код — предположи недоволно Далзийл.

Той се обърна с гръб и Паскоу завъртя очи към тавана.

— Не ми подбелвай очи, момко — каза Далзийл без изобщо да се обръща.

— Просто си мисля, не бива ли да насочим вниманието си малко повече към разрешаването на този случай, сър, вместо към това да разберем кой е певеца?

— Не, това е работа само за теб, Пит. Това е тъкмо от онези дълбокомислено избарани случаи, дето са само за теб. Старомодни дъртаци като мен не ги разбират тия работи. Затова ще се дръпна на заден план и ще те оставя сам да се оправяш.

„Хайде де“, помисли си Паскоу скептично. От опит знаеше, че намиращата се на заден план фигура на Дебелака, често проявяваше склонност да му тъмнее.

Той продължи да разглежда бележника и каза:

— Това разрешава една мистерия.

— Коя по-точно?

— Защо снощи е решила да го обяви по телевизията. Сигурно е знаела, че моментално ще скочим отгоре й и вероятно завинаги ще подплашим информатора й в полицията. Но си е струвало да поеме този риск. Имала е… щяла е да ходи на интервю с ВВС Нюз в Лондон. А такъв добър материал като този и то само два дни преди интервюто, едва ли е щял да навреди на каузата й, мисля си аз. Затова се е й опитала да предизвика сензация.

— Е, успя да го направи, нали? — въздъхна Далзийл, докато санитарите влизаха в апартамента, придружени от Боулър и започнаха да подготвят трупа за извозване.

Тримата полицаи гледаха, потънали в мълчание, което никой не наруши, докато санитарите не изнесоха товара си навън.

— Нека това да ни е за урок — каза Далзийл.

— Какъв урок, сър? — попита Паскоу.

— Амбиция — отвърна Дебелака. — Тя също убива… Добре, аз се омитам. Дръжте ме в течение.

Хат гледаше в отдалечаващия се гръб с неприкрито облекчение.

Паскоу се обади:

— Хат, хвърлих едно око на доклада, дето си изготвил за господин Хедингли. Добър доклад. Дава насоки, че става наистина нещо мръсно. Жалко, наистина че се потвърди по такъв трагичен начин, но поне никой няма да каже, че не сме били в час. Браво.

— Да, сър, благодаря ви — отговори Хат, долавяйки любезните нотки в гласа на детектив главния инспектор и въпреки това чувствайки се още по-зле. — Сър, има още нещо… за което току-що се сетих… наистина… оня тип Рут, дето ми наредихте да следя…

Цялото внимание на Паскоу бе насочено към него.

— Мисля, че беше… Искам да кажа, че беше в „Таверната“ през нощта, в която Дейвид Питман бе убит…

Сега вече Питър Паскоу го гледаше втренчено и в очите му нямаше ни най-малък признак на любезност.