За любовта и други демони
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Лъчезар Минчев
- ISBN: 978-954-412-076-4
- Переводчик: Елена Дичева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «За любовта и други демони». Краткое содержание книги:
„Повтаряй с мен“, й каза. „Накрай във вашите ръце дойдох.“
Тя се подчини. „Където знам, че ще умра“, продължи той, докато разтваряше корсета й с вледенените си пръсти. Тя го повтори почти без глас, треперейки от страх: „За да се види само върху мен как сабята посича победен.“ Тогава я целуна по устата за пръв път. Тялото на Сиерва Мария изстена и се разтърси, изпусна нежен морски бриз и се предаде на съдбата си. Той се разходи по кожата й с върховете на пръстите си, почти без да я докосва, и преживя за пръв път чудото да се почувстваш в друго тяло. Някакъв вътрешен глас го накара да види колко далече е бил от дявола в безсънните си нощи на латински и гръцки, във възторзите на вярата, в безплодията на непорочността, докато тя бе съжителствала с всички възможности на свободната любов в бараките на робите. Остави се да го води тя, опипом в мрака, но се разкая в последния момент и пропадна в морална бездна. Остана легнал по гръб, със затворени очи. Сиерва Мария се уплаши от мълчанието и спокойствието му на мъртвец и го докосна с пръст.
„Какво ви е?“, попита.
„Не сега“, прошепна той. „Моля се.“
В следващите дни имаха покой само в миговете, когато бяха заедно. Не се наситиха да говорят за страданията на любовта. Изтощаваха се с целувки, декламираха със сълзи стихове за любов, пееха си на ухо, мятаха се в тресавища от желание до последни сили: изчерпани, но девствени. Защото той бе решил да се придържа към обета си, докато получи причастие, и тя се съгласи с него.
В промеждутъците от страстта си размениха прекомерни доказателства. Той й каза, че ще направи всичко за нея. Сиерва Мария поиска с детска жестокост да изяде заради нея една хлебарка. Той я хвана, преди тя да успее да му попречи, и я изяде жива. В други налудничави състезания той я попита дали ще си отреже плитката заради него и тя каза, че да, но го предупреди, на шега или на сериозно, че в такъв случай ще се наложи да се ожени за нея, за да изпълни условието на обета. Той донесе в килията кухненски нож и й каза: „Да видим вярно ли е.“ Тя се обърна с гръб, за да може той да я отреже до корен. Подкани го: „Посмейте.“ Не посмя. Дни след това тя го попита дали ще позволи да го заколи като яре. Той твърдо каза, че да. Тя извади ножа и се приготви да го провери. Той подскочи от ужас с предсмъртен гърч. „Ти не“, каза. „Ти не.“ Тя, примряла от смях, поиска да узнае защо и той й каза истината:
„Защото ти наистина ще посмееш.“
В затишията на страстта започнаха да изпитват удоволствие и от еднообразието на делничната любов. Тя поддържаше килията чиста и в ред за когато той пристигаше естествено като съпруг, който се прибира вкъщи. Кайетано я учеше да чете и пише и я въвеждаше в култа към поезията и отдадеността на Светия Дух, докато чакаха щастливия ден, в който ще са свободни и женени.
Призори на 27 април Сиерва Мария започваше да се унася в сън, след като Кайетано бе напуснал килията, когато дойдоха да я вземат без предупреждение, за да се заемат с прогонването на демоните. Това беше обред за осъден на смърт. Завлякоха я до поилото, плиснаха отгоре й няколко ведра вода, за да я изкъпят, отскубнаха огърлиците й и й навлякоха грубата роба на еретиците. Монахиня градинарка й отряза косата на височината на тила с четири захапвания на лозарска ножица и я запрати върху запалената клада в двора. Монахинята фризьорка доокълца краищата на косата й до половин палец дължина, както я носеха кларисите под булото си, и със стригането ги хвърляше в огъня. Сиерва Мария видя златния пламък и чу пукота на младите дърва, и усети острата смрад на изгорял рог, без да трепне мускул по каменното й лице. Накрая й сложиха усмирителна риза, покриха я с погребален парцал и двама роби я отнесоха в параклиса на войнишка носилка.
Епископът свика Църковния съвет, съставен от просветени каноници, и те избраха четирима от своите, за да му помогнат в действията със Сиерва Мария. В последен акт на утвърждаване епископът надмогна неволите на своето здраве. Разпореди обредът да не бъде в катедралата, както в други паметни случаи, а в параклиса на манастира „Света Клара“, и лично се нагърби с изпълнението на действията по прогонването на демоните.
Кларисите, начело с абатисата, стояха в хора отпреди сутрешната литургия и я изпяха там в съпровод на орган, развълнувани от тържествеността на започващия ден. Веднага влязоха прелатите от Църковния съвет, първенците на три ордена и главите на Светата инквизиция. Извън тези последните, нямаше, нито щеше да има някакви светски лица.