Проницателят
- Автор: Андрюс Анди
- Серия: The Noticer #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Skyprint
- ISBN: 9789543900657
- Переводчик: Златка Паскалева
- Жанр: Самосовершенствование
Электронная книга - «Проницателят». Краткое содержание книги:
Бедност. Пропадащи бракове. Старост. Изгубени надежди. Банкрут. Несигурно бъдеще. Жителите на Ориндж Бийч, Алабама, се сблъскват с всички тези проблеми, захвърлени в самота и безсилие да променят живота си. Но за един стар скитник, благословен с дарбата да вижда онова, което другите пропускат, няма безизходна ситуация. Тайнственият Джоунс обикаля из крайбрежния град и дава помощ на всеки отчаян, посявайки в душите мъдрост и безсмъртна надежда.
Прочел тази вълнуваща книга, имаш чувството, че и ти си срещал или всеки момент ще срещнеш този правещ добро странен старец.
Знаеш вече, че и ти можеш да разчиташ на него в твоите критични минути. А това означава, че творбата благородно е обсебила съзнанието ти, че прочитът не е бил еднократно преживяване. Светът на Проницателят трайно ни е променил. Старият Джоунс се е намесил и в нашата съдба, за добро! – Проф. Михаил Неделчев
Мъдра и прекрасна книга, която е в състояние да промени живота на всеки от нас. – Владимир Зарев
Проницателят е изключително завладяваща книга. Най-малкото,
което може да се каже, е, че след прочита ѝ човек остава безмълвен.
Това е най-хубавата книга, която съм чела през живота си. – Нанси Лопес, световна шампионка по голф
Анди Андрюс лекува умовете и душите с безусловен и завладяващ оптимизъм. – Ню Йорк Таймс
Такива хора ги включват в списъците, те правят големите сделки, за тях са повишенията. На такива хора другите помагат, отделят им време, плащат им повече. Пред такива хора винаги се откриват шансове, на такива хора другите вярват. Само защото ги харесват.
– Не искам да ставам досаден – каза Джейсън, – но как аз да стана такъв човек?
Наистина ти вярвам, макар че все още не мога да разбера защо си дошъл при мен. Как да постигна това? Как да се променя? Откъде да знам какво да променя в себе си?
Джоунс се приведе напред. Аз също. Не исках да пропусна и дума от онова, което щеше да последва. Джоунс щеше да разкрие на младежа същата мъдрост, която някога бе разкрил на мен
– Простичкото правило, което бе променило живота ми!
– Джейсън – каза той сериозно, – всеки ден трябва да си задаваш въпроса: "Какво другите хора биха променили в мен, ако можеха?" Това разсъждение е от особена важност. Какво другите хора биха променили в теб, Джейсън, ако можеха да го сторят? Младият мъж повтори:
– Какво другите хора биха променили в мен, ако можеха? – После се смръщи и попита: –
Ами ако другите ми кажат какво биха искали да променя.... а аз не искам да променям точно това у себе си?
Джоунс се разсмя:
– Тогава просто трябва да си спомниш, че всъщност това съвсем не е въпросът, който стои.
Въпросът е: "Какво другите хора биха променили в мен, ако можеха?"
Старецът внезапно стана сериозен.
– Виж, ако искаш другите хора да ти вярват, е много важно преди това да те харесат.
Затова провери сам себе си във всички възможни аспекти, за които се сетиш. Дали другите хора биха променили нещо в начина ми на обличане, ако можеха? Дали другите хора биха променили нещо в поведението ми, ако можеха? Дали другите хора биха променили нещо в начина, по който говоря? И така нататък. Разбираш ли какво имам предвид?
– Разбирам – отвърна Джейсън. – За начина на говорене... Защо каза одеве, че "Моля, господине?" би бил по-подходящ отговор?
– Ами – започна Джоунс – отговорите "Да" и "Да, господине" са еднакво правилни.
Същото е и с "Не" и "Не, господине". Както и с "Да" и "Да, госпожо" и "Не" и "Не, госпожо".
Разбра ли?
– Разбрах.
– Разлика все пак има и тя се крие в момента, в който ти трябва да избереш един от двата отговора. Научни изследвания показват, че в повечето случаи за човека няма никакво значение кой от двата отговора ще получи. Но известен брой хора – да кажем около 20 процента – чувстват, че ако към отговора е било прибавено "господине" или "госпожо", това означава, че към тях са се отнесли с много по-голямо уважение. Та, ето какво имам предвид. Ако ти се стремиш към това да се превърнеш в човек, на чието присъствие другите се радват, сигурно искаш и тези 20 процента също да те харесат. В момента просто ти давам пример. Ето ти още един. Има хора, които нямат нищо против от време на време в разговора да се появява по някоя и друга неприлична дума или ругатня. Има обаче и други, които не желаят никога да чуват нито една подобна дума. Ти самият може да нямаш проблем с ругатните, но ако искаш да се превърнеш в човек, на чието присъствие другите се радват, трябва да се придържаш винаги към най-високите стандарти.
Джейсън се усмихна.
– Схващам. Искам да кажа, наистина разбирам.
– Естествено, че разбираш – отвърна старецът. – Джейсън, пред теб лежи невероятно бъдеще. Един ден ще гледаш на днешните "най-лоши дни от твоя живот" като на дни, изпълнени с щастие и късмет. Най-лошите дни са ценни като всички други и от дистанцията на времето могат да се превърнат в най-добрите дни. Знай, Джейсън, че съдбата ти е предопределила да оставиш следа в този свят. Разбираш ли какво ти казвам?
– Мисля, че... да, мисля, че разбирам – искрено отвърна младежът. – Аз... искам да оставя следа в света.
– Ами тогава наистина ще го сториш! – каза Джоунс и кимна. – Но все пак каква следа точно искаш да оставиш? Това, приятелю мой, зависи изцяло от теб. Що се отнася до мен... –
той намигна, – аз лично смятам, че следата, която ще оставиш в света, ще е велико дело!
Старецът протегна ръка на младежа.
– Сега ще те оставя – каза и отвори куфара си, криейки го от погледа ми, – но тук съм приготвил нещо за теб. – Замълча за миг и запита: – Четеш ли?
– Да – отвърна младежът и веднага се поправи с широка усмивка: – Искам да кажа, да, господине, чета.
Джоунс също се усмихна.
– Добре тогава.
Старецът замърмори нещо тихичко и извади от куфара три книги с оранжеви корици.
Напрегнах се да видя дали бяха същите три, които аз помнех от миналите дни. Точно те бяха.