Червения рицар

Капитанът се усмихна.

— Ето, двамата с теб най-сетне имаме нещо общо.

Той преобърна замръзналия труп и използва острия нож на мъртвеца, за да разреже панталона му отзад. Сряза напоените с кръв ленени бричове в кръста и взе и тях. Извади една торба от тежките кожени дисаги зад седлото си и ги напълни с вещите на убития, а после метна кесията си на Гелфред.

— Купи няколко кучета — каза му той.

Гол мъртвецът не приличаше на войник от армията на злото и при тази мисъл капитанът стисна устни. Наведе се над трупа, бял като снега наоколо и отново го преобърна. Смъртоносната рана беше скрита под ръката му — точно в сърцето, нанесена с нож с тънко острие. Капитанът я огледа, без да бърза.

— Убиецът е дошъл и го е довършил. Бил е толкова паникьосан, че не е разбрал, че той вече е мъртъв.

— Вече мъртъв? — повтори Гелфред.

— Почти няма кръв, погледни дрехата му. Има — там, където е влязло острието, но не е много. — Капитанът приклекна на пети. — Това е загадка. Какво виждаш, Гелфред?

— Оръжията му са по-добри от нашите — отбеляза Гелфред.

— Сатаната плаща добре — вдигна рамене капитанът. — Или поне навреме. — Той се огледа. — Не затова дойдохме. Да се върнем при следите и да потърсим чудовището. — Той направи пауза. — Гелфред, как се правят заклинания с вещича гибел?

Гелфред измина няколко крачки.

— Чувал съм, че не можело — каза той, — но може. Все едно почистваш конюшня — стараеш се лайната да не те изцапат.

Капитанът внезапно погледна своя ловец със съвсем други очи. В седмиците преди да го наеме, отношенията им се свеждаха основно до спорове за религията.

— Силен си — каза му той, а Гелфред поклати глава, наблюдавайки дърветата.

— Усещам, че сме нарушили някакво равновесие — каза ловецът, без да обърне внимание на комплимента, а капитанът поведе коня си към едно повалено дърво. Би могъл да скочи на седлото, но всичките му крайници бяха изтръпнали, а вратът го болеше на мястото, където змеят се бе опитал да го прекърши. Освен това все още беше малко махмурлия и стъпи на дънера, за да възседне по-лесно кобилата.

— Още една причина да продължим — каза той. — Не се занимаваме с лов на бунтовници, Гелфред. Ние убиваме чудовища.

Гелфред повдигна рамене.

— Милорд… — започна той и погледна встрани. — Вие имате собствена сила, нали?

Капитанът усети, че по гръбнака му пробягва тръпка. „Да побягна ли? Да се скрия ли? Или да излъжа?“

— Хмм — измърмори Гелфред, без да се ангажира. — И така, след като елиминирах… бунтовника от заклинанието, мога да се съсредоточа върху другото изчадие. — Той замълча за миг. — Двамата бяха свързани. Поне… — Той изглеждаше уплашен. — Поне така ми се стори.

Капитанът погледна своя ловец.

— Според теб защо са убили бунтовника, Гелфред?

Гелфред поклати глава.

— Бунтовникът е помогнал на чудовището да убие монахинята, след което друг човек е убил него.