Златният мост
- Автор: Фёллер Ева
- Серия: Пътуване във времето #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9786191571598
- Переводчик: Милена Моллова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Златният мост». Краткое содержание книги:
Един пътуващ във времето, заседнал във вековете.
Ден втори
Странни стържещи звуци ме извадиха от съня. Звучаха така, сякаш някой говореше през камара чакъл. Със залепнали очи, се опитах да се ориентирам. Все още се намирах в седемнайсети век. Сесил седеше пред тоалетката си, облечена с нещо като риза, при това напълно прозрачна, и водеше монолог, от който се чуваше само фъфлене. Когато видя, че съм будна, се обърна към мен. Бузите ѝ бяха странно дебели, като на морско свинче, което току-що ги бе напълнило с огромно количество храна.
— Мошеш да продълшиш да шпиш. Шъш шигурношт ши уморена.
— Какво ти е? Говориш странно.
— Упрашнявам ше. — Тя изплю няколко стъклени топчета в ръката си, след което заговори ясно. — За по-гладко произношение и перфектна модулация, няма нищо по-добро.
— Колко е часът?
— Още е рано. — Сесил си напъха топчетата обратно в устата. — Най-много единайшет.
Единайсет! О, боже, а аз още нямах план! Бързо скочих от ниското си легло. Все още леко замаяна, се запрепъвах към кладенеца с кофата за вода на Сесил, след като, фъфлейки, тя ми обясни къде се намира. Донесох вода в жилището ѝ, измих се и се сресах, с помощта на чиста кърпа и малко специален прах изтърках зъбите си и ощипах здраво бузите си, за да не приличам на недоспало зомби.
Междувременно Сесил беше махнала топчетата от устата си и отнякъде бе донесла хляб, който си разделихме за закуска. Изядох го по принуда, въпреки че нямах апетит. Ако чаках да огладнея, нямаше да мога просто да отворя хладилника и да извадя нещо за ядене. В миналото човек трябваше да се възползва от всичко, което получаваше, най-вече храна. Този болезнен урок научих при първото ми пътуване във времето.
— Какво ще правиш днес? — попита ме Сесил.
— Искам да си намеря нова работа. — Изведнъж измислих плана, който ми трябваше. — Може би ще успееш да ми помогнеш.
— Разбира се, ако това е по силите ми. — Беше приключила със закуската и пристегна пищното си закръглено тяло в един тесен корсет. Докато ѝ помагах да върже връзките на гърба, ѝ разказах какво ми бе хрумнало.
— Искам работа в домакинството на една херцогиня. Живее в двореца Плас Роаял и се казва…
— Чакай, не ми казвай. — Сесил вдигна ръка. — Това е херцогиня Дьо Шеврьоз.
— Познаваш ли я?
— Естествено. Смята се, че Мари дьо Шеврьоз е най-добрата приятелка на кралицата. И тя обича изкуството! От време на време посещава постановките в нашия театър. Компанията ѝ много се търси, а красотата ѝ е легендарна. Мъжете лежат в краката ѝ.
На секундата ревността в мен се пробуди и ми се усмихна злобно. Неволно стегнах връзките на корсета толкова здраво, че Сесил изстена.
— Защо искаш да работиш при херцогинята? — попита тя доволно, гледайки пищните си гърди, които се повдигнаха от пристягането на корсета.
— Искам да срещна с някого там. — Спонтанно реших да ѝ кажа истината, доколкото бе възможно. — Един мускетар, на име Себастиен. Харесвам го и искам отново да го видя. — Бузите ми горяха от срам.
— Олала! — Сесил плесна възхитено с ръце. — Моята малка наемателка е влюбена! — След това се намръщи. — А защо искаш да го срещнеш точно там?
— Защото… — Поколебах се с отговора, ала трябваше да ѝ кажа истината, тъй като звучеше най-разумно. — Подочух, че днес трябва да се домогне до херцогинята, и искам да го предотвратя. Затова е толкова спешно.
— Трябва да се домогне? Да не би неговите приятели да са се обзаложили?
— Ами… да.
— О! — Сесил възмутено поклати глава. — Тези лекомислени млади нехранимайковци! Вече те предупредих. Мускетарите са най-опасните прелъстители. За тях любовта е просто забавно развлечение. — Тя ме погледна със съжаление. — Ти сериозно ли мислиш, че ще победиш херцогинята? Трябва да знаеш, че не е само млада и изумително красива, но и много богата.
Ревността ми се изплези и ми показа среден пръст.
— Ако не рискуваш, няма да спечелиш — рекох мъдро.
— Ето това е правилната нагласа! — Очите на Сесил сияеха, видимо бе впечатлена от моя план и ми обеща да направи всичко, което е по силите ѝ, за да ме уреди на работа при херцогинята. — Колко вълнуващо! Имаш ли нещо напротив, ако използвам тази история в новата ми пиеса?