Обладаване

— Дори нямам представа колко точно ще забогатее. Нищо не разбирам от пари. Може би трябва да кажем на Блекадър. Може би трябва да се пазят в Британската библиотека. Сигурно се явяват национално богатство.

— Любовни писма, ето какво се явяват.

— Така изглежда.

— Може би ще посъветват сър Джордж да се види с Блекадър. Или с Кропър.

— Само да се молим да не е Кропър. Още не.

— Ако го посъветват да дойде в университета, може просто да го изпратят при мен.

— А ако го посъветват да отиде в „Сотби“, писмата ще изчезнат яко дим било в Америка, било другаде, най-много Блекадър да ги вземе, ако имаме късмет. Не знам защо си мисля, че това ще е толкова лошо. Не знам защо изпитвам такова собственическо чувство към тези проклети книжа. Не ми принадлежат.

— Защото лично сте ги намерили. И защото… защото са лични.

— Така е, но нали не искаме да ги тикне в някой шкаф?

— Как е възможно, особено като знаем, че съществуват!

— Мислите ли, че можем да сключим… нещо като споразумение? Ако някой от двама ни открие нещо повече, да съобщи на другия, без да казва на никой друг? Защото засягат двамата поети поравно, а има още толкова заинтересовани, които вероятно няма да закъснеят да се появят…

— Леонора…

— Кажете ли й, значи сме преполовили пътя до Кропър и Блекадър, а предполагам, че те двамата разполагат с много повече власт от нея.

— Звучи разумно. Да се надяваме, че ще се допита до Линкънския университет и че от там ще го изпратят при мен.

— Чак свят ми се вие от любопитство.

— Да се надяваме, че скоро ще реши какво да прави.