Европа.История
- Автор: Дейвис Норман, Дэвис Норман
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: абагар
- Жанр: История
Электронная книга - «Европа.История». Краткое содержание книги:
Много епонимни думи са преминали в интернационалния речник. Ботаниката е би-I ла плодоносен източник, тъй като много екзотични растения били кръстени на техните от-I криватели. BEGONIA, която получила името си от ботаника Мишел Бегон (поч. 1710), била I един ранен пример, каквито били и CAMELLIA, DAHLIA, FUCHSIA и MAGNOLIA**. Mo-I равото скално растение AUBRIETIA било кръстено на френския художник Клод Обрие (1665-1742).
Физиката е увековечила имената на своите пионери, като е прикрепила имената им I към универсалните мерни единици. AMPERE, метричната единица за тока, напомня за Ан-I дре Ампер (1775—1836). Много други, от ANGSTROM до OHM, VOLT и WATT попадат в същата категория.
Дрехите са обичаен източник за епоними. CARDIGAN и RAGLAN *** произлизат I от имената на британски генерали в Крим. Модният LEOTARD **** произлиза от име-I то на акробата Жул Леотар (1842-70). Всички, които носят PANTALOONS, PANTS и PANTIES *****. трябва да си спомнят за бащата на панталоните, Панталеоне де’ Бисоно-зи, който фигурира в комедия дел арте.
Храната дава много примери. Сосът BECHAMEL произлиза от един стюард на Луи I XIV. SANDWICH — от Джон Монтепо, 4-я граф на Сендуич (1718-92) — бил ястие от XVIII век. XIX век родил пържолата CHATEAUBRIAND, кейка MADELEINE и PAVLOVA напомняйки съответно за маркиз, сладкарка и примабалерина. Пушенето след вечеря напомня за някогашния френски посланик в Португалия Жан Нико (1530—1600).
Техническите изобретения често привличали името на своите изобретатели: от там SPINET и MANSARD, DIESEL, SHRAPNEL и BIRO******.
Много епоними обаче са оспорвани. Не всички учени приемат, че художникът Феде-риго Бароки (поч. 1612) бил създател на BAROQUE, нито че ирландският бохем от викториански Лондон, Патрик Хулихън, бил първият HOOLIGAN. Но едно нещо не може да бъде оспорено: европейското настояще е пълно с вербални сенки от европейското минало.
♦ От там идват съответно думите bigot — фанатик, лицемерно набожен човек, и шовинист -
** Съответно камелия, гергина, обичка и магнолия —Б. пр.
*** Съответно плетена жилетка и палто реглан — Б. пр.
**** Трико —Б. пр.
**• “Съответно дълъг тесен панталон, мъжки долни гащи, детски панталонки или дамски га-
****** Съответно клавесин, мансарда, дизел, шрапнел и запазена марка за вид химикалка -
КОНТИНЕНТ В СМУТ
713
Приветствието на Бърк към “Полската революция” трябва да се познава толкова добре, колкото неговото порицание за събитията във Франция. В Холандия Лайден Газет написал: “Ако в този век има чудеса, едното се е случило в Полша.”
“Щастливото чудо” продължило малко повече от година. Русия не била подготвена да толерира една конституционна, да не говорим, за независима, Полша на прага си. Точно така както Полша-Литва изпитала първия етап от революционната реформа, трябвало да изпита и първия етап от революционната война. Както във франция полските реформатори били притискани от умереността към отчаянието. След като конституцията от 1791 г. била забранена от руската интервенция и Втората подялба (виж по-долу), националното въстание от 1794 г. заело сцената с още по-радикални предложения само за да види своята дезинтеграция сред насилието и терора. Във франция революционният процес бил сдържан от неговите собствени вътрешни реакции; в Полша той бил унищожен от чужда сила.
Във Втората фаза, 1794-1804 а., която започва с Термидор II, френската революция видимо спряла на място - за да си поеме дъх и да се огледа. Макар че административната нестабилност продължила, жаждата за кръв се изчерпила. Същото станало и с манията за законодателстване. (Националният конвент приел 11 250 декрета само за три години.) Революционерите открили, че притежават талант да водят война, и били погълнати от сраженията със своите врагове. Политиците изпробвали серия от способи, обединени само от нуждата да поддържат реда и да възпират ексцесиите. След падането на Робеспиер термидорците управлявали 16 месеца. През ноември 1795 г., благодарение на друга конституция и на друго, двукамерно събрание, се появила петчленната изпълнителна Директория. През септември 1797 г. (18 фрук-тидор V) директорите запушили устата на събранието. През ноември 1799 г., благодарение на преврата от 18 брюмер VIII на най-изтъкнатия генерал от Директорията, било създадено тричленното Консулство и било затвърдено с национален плебисцит. През май 1802 г. най-изтькнатият генерал издигнал себе си до статуса на пръв и доживотен консул; през май 1804-до император.
През третата, имперска, фаза, 1804-15 а., Републиката се стабилизирала, като се вкопчила в култа към този генерал, създателя на Империята, Наполеон Бонапарт. Съмненията и разделенията, които все още оставали във франция, били потопени под титаничните операции, свързани с неговата мисия да завладее света. Бона-партизмът превърнал революционната война и завоеванията в крайна цел, а военните изисквания - в абсолютен приоритет. Псевдомонархията оглавявала псевдорепуб-ликански институции; и една ефикасна централизирана администрация, която продължавала да съществува от странния коктейл от законодателни останки и смели нововъведения. Успехът или провалът били предадени в ръцете на боговете на бойното поле. “Успехът, казал Наполеон, е най-великият оратор на света.”