Библия — Стар завет
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Библия — Стар завет». Краткое содержание книги:
Псалом 135. (Алилуия.)
Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
2. Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
3. Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
4. Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
5. Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
6. Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
7. Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
8. слънцето — да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
9. луната и звездите — да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
10. Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
11. и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
12. с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
13. Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
14. и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
15. и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
16. Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
17. Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
18. и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
19. Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
20. и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
21. и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
22. за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
23. Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
24. и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
25. дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
26. Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
Псалом 136.
При реките Вавилонски — там седяхме и плачехме, кога си спомняхме за Сион;
2. на върбите всред Вавилон, окачихме нашите арфи.
3. Там нашите пленители искаха от нас песни, и нашите притеснители — веселие: попейте ни песни сионски.
4. Как да пеем Господня песен на чужда земя?
5. Ако те забравя, Иерусалиме, — нека ме забрави десницата ми;
6. нека прилепне езикът ми о небцето ми, ако те не помня, ако не поставя Иерусалим начело на моето веселие.
7. Припомни, Господи, на Едомовите синове деня на Иерусалим, когато те думаха: разрушавайте, разрушавайте до основите му!
8. Дъще Вавилонска, опустошителко! Блажен, който ти отплати за туй, що си нам сторила!
9. Блажен, който вземе и разбие о камък твоите младенци!
Псалом 137. (Давидов)
Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете68, (задето послуша всички думи на устата ми;)
2. покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
3. В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
4. Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
5. и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
6. Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
7. Ако тръгна посред злополуки — Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
8. Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
Псалом 138. Началнику на хора. Псалом Давидов.
Господи, Ти си ме изпитал и знаеш.
2. Ти знаеш, кога сядам и кога ставам; Ти отдалеч разбираш моите помисли.
3. Ходя ли, почивам ли — Ти ме окръжаваш, и всички мои пътища са Тебе известни.
4. Още думата ми не дошла на езика ми, Ти, Господи, вече точно я знаеш.
5. Отзад и отпред Ти ме обгръщаш и слагаш ръка върху мене.
6. Дивно е за мене (Твоето) знание, — то е високо, не мога да го постигна!
7. да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побягна?
8. Възляза ли на небето — Ти си там; сляза ли в преизподнята — и там си Ти.
9. Взема ли крилете на зората и се преселя на край-море, —
10. и там Твоята ръка ще ме поведе, и Твоята десница ще ме удържи.
11. Кажа ли: може би тъмата ще ме скрие, и светлината наоколо ми ще стане нощ;
12. но и тъмата не ще е тъма за Тебе: нощта за Тебе е светла като ден, и тъмата — като светлина.
13. Защото Ти си устроил моята вътрешност и си ме изтъкал в майчината ми утроба.
14. Славя Те, защото съм дивно устроен. Дивни са Твоите дела, и душата ми напълно съзнава това.
15. Не са били скрити от Тебе костите ми, когато съм бил създаван тайно, образуван в дълбочината на утробата.
16. Твоите очи видяха зародиша ми; в Твоите книги са записани всичките назначени за мене дни, когато нито един от тях още не съществуваше.
68
В превода на 70-те: „пред Ангелите“.