![Вещиците: Полунощ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/5/veshchicite-polunoshch-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Полунощ [bg]». Краткое содержание книги:
— Не, тя просто не вярваше в това — каза Фийлдинг. — Това е целият проблем. Искаше само да си поиграе с тайната. И когато нещо се обърка, се уплаши и започна да дави страха си в шампанско. Видя неща, които биха убедили всекиго, но все още не вярваше нито в портата, нито в обещанието, нито в тринайсетте вещици, докато не стана твърде късно и Жулиен и Мери Бет вече не бяха сред живите.
— Значи истината е умряла с нея? — попита Роуан. — Това ли се опитвате да ми кажете. Предали са й някаква тайна заедно със смарагда и всичко останало?
— Огърлицата изобщо не е толкова важна — каза Лили. — Карлота вдигна толкова шум около това. Просто няма начин да се отървеш от нея… пък и не се очаква да бъде отнета от наследницата. Тя е твоя. Карлота си въобразяваше, че ако я заключи някъде, ще сложи край на всичките странни събития и ще спечели още една от безполезните си малки битки.
— Карлота също знаеше — каза Петер и хвърли леко презрителен поглед към Фийлдинг. — Знаеше какво означават портата и тринайсетте вещици.
— Ти пък откъде знаеш? — прозвуча студеният глас на Лорън. — Със сигурност не и от Карлота.
— Разбира се, тя не би ми казала — каза Петер. — Зная го, защото Стела е казала на майка ми. Карлота знаела, но нямало да й помогне. Стела се опитвала да изпълни старото пророчество и между другото, то няма нищо общо с никакво спасение. Изобщо не става дума за това.
— И кой ти каза? — настоя Фийлдинг.
— Аз ти казвам.
— И какво знаеш ти по въпроса? — попита Рандъл тихо, с лек сарказъм. — Самият Кортланд ми каза, че когато се съберат тринайсетте вещици, порталът между световете ще се отвори.
— Между световете ли? — изсмя се Петер. — Какво общо има това със спасението? Кортланд не знаеше нищо, знаеше дори по-малко от Стела. Ако знаеше, щеше да й помогне. Нали беше там. Аз също бях.
— Къде сте били? — попита Фийлдинг.
— На някое от партитата ли? — обади се и Лили.
— Стела се опитваше да открие значението на пророчеството на тези събирания — каза Петер. — Аз бях там.
— Не съм знаела — каза Магдален.
— Как е възможно да си бил там? — попита Маргарет Ан. — Било е преди сто години!
— Не, беше през двайсет и осма и аз бях там — настоя Петер. — Бях на дванайсет. Баща ми беше бесен на майка ми, че ми е позволила, но бях там. Лорън също, тогава беше на четири.
Лорън кимна леко. Погледът й бе някак отнесен, сякаш си спомняше, но едновременно с това изглеждаше откъсната от останалите.
— Стела събра тринайсет от нас — каза Петер. — Избираше ни по силата ни, нали се сещате — психосила — четене на мисли, виждане на духове, местене на предмети само с мисълта.
— И ти ли имаш такава сила? — изсмя се Фийлдинг. — Нищо чудно, че винаги те бия на покер.
Петер поклати глава.
— Никой обаче не можеше да се мери със Стела. Освен може би Кортланд, но дори той беше по-слаб от нея. Пиърс също имаше дарби, но тогава беше твърде млад и изцяло под контрола на Стела. Останалите бяхме просто пълнеж, само толкова бе успяла да открие. Затова й трябваше и Лорън. Тя също има силна дарба, а Стела не искаше да пропуска дори този шанс. Събрахме се в къщата с намерението да отворим портала. Трябваше да се подредим в кръг, да се съсредоточим в целта и той щеше да се появи, да бъде сред нас, да стане човек. Щеше да влезе в нашия свят.
Всички се смълчаха. Беатрис се взираше в Петер, сякаш той самият беше призрак. Фийлдинг също го гледаше с неверие и може би дори с подигравка.
Лицето на Рандъл беше непроницаемо зад дълбоките бръчки.
— Роуан не знае за какво говориш — каза Лили.
— Вижте, мисля, че трябва да престанем — обади се и Ан Мари.
— Тя знае — каза Рандъл; гледаше право в нея.
Роуан се обърна към Петер и попита:
— Как така ще дойде в нашия свят?
— Вече няма да бъде призрак. Няма просто да се появява, а ще остане… във физическа форма.
Рандъл я гледаше, сякаш се опитваше да разбере нещо. Фийлдинг се изсмя сухо и някак с превъзходство.
— Сигурно Стела е измислила тази част. Баща ми ми каза друго. Говореше за спасение. Спасение за всички, участвали в съглашението. Чух го да го казва на майка ми.
— И какво казваше още баща ти? — попита Роуан.
— Скъпа, нали не вярваш в тези глупости. За бога, Роуан — изписка Беатрис.