Графиня Дьо Шарни
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огнян Атанасов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Графиня Дьо Шарни». Краткое содержание книги:
— А, да! Вие ли? — каза кралят.
— Ще поемете значи военното министерство? — попита кралицата.
— Да, госпожо, и се надявам да обърна срещу неприятелите ви меча, висящ над главите ви.
Кралят и кралицата отново се спогледаха, сякаш за да се посъветват.
— Предположете — продължи Дюмурие, — че посоча Соасон като място за лагера, че назнача там като комендант на лагера един генерал-лейтенант, твърд и мъдър, с двама добри бригадни генерали. Те ще формират от тези хора батальони. Когато бъдат събрани, оборудвани и въоръжени четири или пет батальона, министерството ще се възползва от исканията на генералите, за да ги изпрати на границата, и тогава, както добре виждате, сир, този декрет, създаден с лоши намерения, далеч преди да стане вреден, ще бъде полезен.
— Но сигурен ли сте, че ще получите разрешение да направите сборен пункт в Соасон? — каза кралят.
— Отговарям за това.
— В такъв случай — заповяда кралят, — вземайте военното министерство.
— Сир — каза Дюмурие, — в министерството на външните работи отговорността ми беше лека и непряка. Това е съвсем различно от военното министерство — вашите генерали са мои врагове. Вие видяхте току-що тяхната слабост. Аз ще отговарям за техните грешки. Но тъй като става въпрос за живота на Ваше Величество, за безопасността на кралицата и тази на нейните августейши деца, за запазването на конституцията, приемам! Значи постигнахме съгласие, сир, по въпроса за одобрението на декрета за двайсетте хиляди души?
— Ако вие сте военен министър, доверявам се изцяло на вас.
— Тогава стигаме до декрета за свещениците.
— Него, както ви казах, господине, няма да го одобря.
— Сир, самият сте в положение да одобрите втория, като сте одобрили първия.
— Първия път направих грешка и се упреквам за нея. Това изобщо не е причина да я направя втори път.
— Сир, ако не одобрите този декрет, втората грешка ще бъде много по-голяма от първата!
— Сир! — каза кралицата.
Кралят се обърна към Мария-Антоанета.
— И вие също ли смятате така, госпожо?
— Сир — каза кралицата, — трябва да призная, че по този въпрос, след обясненията, които ни бяха дадени, аз съм на мнението на господин Дюмурие.
— Е, добре, тогава… — каза кралят.
— Тогава, сир?… — повтори Дюмурие.
— Съгласен съм, но при условие, че възможно най-бързо ще ме отървете от тримата бунтовници.
— Повярвайте, сир, че ще се хвана за първия случай — каза Дюмурие.
И като се поклони на краля и кралицата, Дюмурие се оттегли. Двамата проследиха с очи новия военен министър, докато вратата се затвори.
— Вие ми направихте знак да приема — каза кралят. — Сега какво имате да ми казвате?
— Приемете най-напред декрета за двайсетте хиляди души — каза кралицата. — Оставете го да разположи лагера си в Соасон. Оставете го да разпръсне хората си, а след това… Е, след това ще измислите какво ще правите с декрета за свещениците.
— Но той ще ми припомни дадената дума, госпожо!
— Хубаво! Той ще бъде компрометиран и вие ще го държите в ръцете си.
— Напротив, той ще ме държи в ръцете си, госпожо — той има думата ми.
— Хайде де! — каза кралицата. — Има лек и за това, щом си ученик на господин Дьо ла Вогийон!
И като хвана краля за ръка, тя го увлече в съседната стая.
136.
Удобният случай
Както вече казахме, истинската война се разви между улица „Генего“ и Тюйлери, между кралицата и госпожа Ролан.
Странно нещо! Двете жени имаха такова влияние върху съпрузите си, което отведе и четиримата до смъртта. Само че всички отидоха дотам по противоположни пътища.
Събитията, които току-що разказахме, се бяха случили на 10 юни. На единайсети вечерта Серван влезе много радостен при госпожа Ролан.
— Поздравете ме, скъпа приятелко! — каза той. — Имах честта да бъда изхвърлен от съвета.
— Как така? — попита госпожа Ролан.
— Ето буквално как стои работата. Тази сутрин се явих при краля, за да го въведа в някои от делата на моя департамент и след като свършихме с тях, разгорещено го атакувах по въпроса за лагера за двайсетте хиляди души. Но…
— Но?…
— При първата дума, която казах, кралят ми обърна гръб в много лошо настроение. И тази вечер, в името на Негово величество, господин Дюмурие дойде да вземе обратно от мен портфейла на военното министерство.
— Дюмурие?
— Да.
— Той играе в това една мръсна роля, която не ми харесва. Попитайте Ролан какво му казах за този човек в деня, когато го видях за пръв път… Впрочем предупредиха ни, че той непрекъснато се съвещава с кралицата.
— Той е един предател!
— Не, той е амбициозен човек. Идете да потърсите Ролан и Клавиер.