![Гравитационна дъга [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/3/1/gravitacionna-dga-bg-download.jpg)
Гравитационна дъга [bg]
- Автор: Пинчон Томас Рагглз
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Красимир Желязков
- Жанр: История
Электронная книга - «Гравитационна дъга [bg]». Краткое содержание книги:
Творчеството му се характеризира с метафоричност, интертекстуалност, богата лексикална и техническа начетеност по много теми и сложни въпроси (от историята, науката, математиката), в които фикцията и реалността са слети в почти неразделима симбиоза.[6] Личността му е обгърната в мистерия, тъй като не дава интервюта и не се появява на обществени събития – дори на церемонии по получаване на присъдени му награди. Романите му „V“ (1963), „Обявяването на серия № 49“ (1966 и „Гравитационната дъга“ (1973) го превръщат в култов автор в американските университетски среди.
Носител на наградата на американската критика за 1974 година.
На български език първата му издадена книга е „Обявяването на серия № 49“, преведена от Красимир Желязков, а откъс от първия му и най-прочут роман, „V“, излиза в „Литературен вестник“ в превод на Зорница Димова.[7]
— Защо преследвате вашия черен брат? — Рипов успява да придаде на въпроса вежлива интонация.
О, колко мило, че ме попитахте, Рипов. Защо го преследвах?
— Когато това започна… много отдавна, отначало… аз мислех, че съм наказан. Пренебрегнат. Обвинявах него.
— А сега?
— Не знам.
— Какво ви втълпи мисълта, че той е ваша мишена?
— А на кого другиго би могъл да бъде мишена той?
— Вацлав, ще съумеете ли някога изобщо да надмогнете тези самовнушения? Това са старовремски дивотии, варварщини. Кръвно родство, лично отмъщение. Мислите, че всичко е било нагласено специално за вас, за да улесни дребнавите ви, глупави страсти.
Добре де. Добре де.
— Да. Вероятно. И какво от това?
— Той не е ваша мишена. Нужен е на други хора.
— Значи вие сте ми позволявали…
— Досега. Да.
Джабаев можеше да ти каже все пак. Този впиянчен азиатец е преди всичко военнослужещ. Той е знаел. Офицери. Проклет офицерски манталитет. Ти вършиш цялата работа, а после те идват, връзват й сувенирна панделка и получават възхвалите.
— Вие ми я отнемате.
— Можете да се връщате у дома.
Чичерин наблюдава другите двама. Сега вижда, че те са в американски униформи и вероятно не са разбрали нито дума. Той протяга празните си ръце, загорелите от слънцето китки, за едно последно оковаване в стомана. Рипов, който се обръща към изхода, изглежда изненадан.
— О, не, не. Разполагате с трийсетдневен отпуск по оцеляване1282. Вие сте жив Вацлав, оцеляхте. Когато пристигнете в Москва ще трябва да се явите в ЦАХИ1283 и това е всичко. Ще ви дадат нова задача. Ще прехвърляме немски ракетен персонал в пустинята. В Централна Азия. Предполагам, че там ще имат нужда от стари и опитни специалисти по Централна Азия.
Чичерин съзнава, че според личната му диалектика, развитието на собствения му живот към завръщане в Централна Азия в оперативен смисъл означава смърт.
Отидоха си. Безизразно-каменното лице на жената дори в последния миг не се обърна към него. Чичерин е сам в изтърбушената стая, където в стенните поставки все още стоят пластмасовите семейни четки за зъби, стопени, потекли надолу като разноцветни филизи, а снопчета влакна стърчат напосоки към всяка почерняла плоскост, ъгъл и ослепял от сажди прозорец.
□ □ □ □ □ □ □
Най-многообичният от всички народи е този, който ще оцелее не по-дълго от вас и мен, в съвместното движение, подвластно на смъртта и времето: импровизираното приключение.