Братя

– Джорджия Клеон е ревнива кучка – заяви старицата. – Ядосана е. Но никой не я е карал насила да се омъжва за Джими. Съжалявам, че нещата са протекли толкова зле за нея, но това не е по вина на Пол. Тя го мрази, защото той… – замисли се за момент за точната дума – … защото я заряза. Или отряза. Както и да е, разби сърцето ѝ. Какъв е изразът сега?

Най-сетне се обърна към Ивън, но само за кратко пояснение.

– Заряза – потвърди тя.

Това беше думата, която Хедър използваше в съобщенията на гласовата ѝ поща. Говореше, докато изтечеше времето за съобщение, мяташе се между крайности – ту крещеше, ту я молеше да ѝ даде още един шанс:

– Не мога да повярвам, че ме заряза. Заслужавам по-добро отношение от теб. – Така започна снощната офанзива.

Ивън сама не можеше да си обясни защо изслушваше внимателно всяка дума до края на съобщението. Защото я обичаше. Защото се надяваше да намери във всяка сричка красивото момиче, в което се беше влюбила – красиво, нежно и разумно.

– Ивън е говорила с Джорджия, лельо Тери. Ивън, кажи на леля. Мислиш ли, че тя си измисля.

Ивън каза на старицата, че отначало Джорджия не искала да говори, но Тери упорстваше:

– Извинявай, моето момиче, но аз познавам тази жена от малка. Сигурна съм, че си вярва за някои от тези неща. Но Пол да ѝ каже, че смята Кас за невинен? Тя просто иска всички да разберат колко близка е била с Пол.

– Ама това е самата истина – избухна Хал.

Беше свалил сакото и вратовръзката си и седеше на дивана до леля си с провиснал корем, приличащ малко на стегнат през средата чувал с брашно.

– Джорджия изпадна от играта в момента, в който Пол срещна София на пикника. Всички го разбраха освен самата Джорджия. Дора Михалис ми каза, че още следващата седмица Пол започнал да ходи в болницата, за да пие кафе със София.

Ивън остана впечатлена от паметта на старицата за събития отпреди двайсет и пет години, макар че убийството на Дита вероятно помагаше да си спомни много подробности. Дори Хал явно осъзнаваше, че аргументите ѝ са по-силни.

– Тези две семейства бяха много близки, но след това настъпи раздор – продължи Тери. – И ви гарантирам, че започна още преди убийството на Дита. Но това не е повод да злорадстваме. С Лидия сме най-добри приятелки от осемдесет години. Баща ти никога не би одобрил това, което правиш сега.

Добави нещо на гръцки и Хал с очевидна неохота преведе на Ивън:

– „Безсмъртен е този, който уважава родителите си.“

– Не ми се муси – тросна се старицата. – От деня, в който Кас бе арестуван, Зевс не спираше да повтаря, че…

– Знам – прекъсна я Хал със стиснати в презрителна гримаса устни. – „Това е трагедия и за двете семейства.“