Горящата стая
- Автор: Коннелли Майкл
- Серия: Хари Бош #19
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-551-9
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Горящата стая». Краткое содержание книги:
— Какво мислиш за Чапа? — попита той. — Жив ли е, или мъртъв?
— Със сигурност мъртъв — отвърна Сото. — Иначе досега да се е появил някъде. Сигурно е погребан някъде в пустинята.
Бош кимна. Най-вероятно беше права. Чапа едва ли бе изчезнал от гаража по своя воля. Лоялността в една банда изчезваше, когато се появят съмнения за информатор.
Самолетът се спусна към Далас и Бош смени темата и попита:
— Обичаш ли барбекю?
— Горе-долу — каза Сото. — Понякога.
Отговорът не беше от ентусиазираните. Бош кимна мълчаливо.
— Защо? — попита тя.
— В терминала има едно заведение — каза той. — Добро място. Мисля да отскоча преди следващия полет.
— В такъв случай май ще те чакам на изхода. Нещо против?
— Става. Направи ли справка в „библията“, преди да тръгнем? Нещо за Тълса?
Имаше предвид журнала в отдела, в който детективите пишеха за градове, които посещаваха по работа, и отбелязваха добрите места за хапване и отсядане, вместващи се в командировъчните. Имаше също и съвети относно работата с местната полиция и съдилищата. Отделът работеше вече близо десет години и нямаше щат, който да не е споменат. „Библията“ беше пълна със съвети и дори се говореше за събиране на средства за отпечатването й. Наричаха я „Син специалитет — полицейски пътеводител за квартири, кръчми и понички“.
— Направих — отговори Сото и прелисти бележника си. — Закуска в „Яйцето на Джими“, вечеря в „Махагон“, макар че ми звучи като стриптийз бар. На друго място, „При Брауни“, предлагат добър пай.
Бош се усмихна.
— Пай. Сигурно го е написал Рик Джаксън преди да се пенсионира. Открай време си падаше по пайове.
— Позна. Точно Джаксън го е написал.
— Нещо за полицията?
— Да. Джаксън споменава един тип, с когото работил в полицейското управление на Тълса. Рики Чайлдърс. Бил нощна смяна в детективското бюро, или поне е бил преди две години. Джаксън го е записал в графата „свестни хора“.
— Добре, значи ще идем при него.
15
Пътният протокол на Неприключени следствия изискваше детективите да се обаждат в местната полиция и да обясняват защо са в града и къде смятат да ходят. Обикновено това бе проста проява на любезност и детективите от Лос Анджелис бяха оставяни да си вършат работа. Често местните предпочитаха или изискваха да им прикачат някой от своите. А понякога посетителите от Ел Ей се нуждаеха от помощ при откриването на някого или при арест. Бош сподели със Сото опита си, че предварителното обаждане за предстоящо пристигане може да създаде проблеми.
Понякога местните се престараваха и започваха да проучват целите, което неизбежно ги подплашваше или предупреждаваше. Имаше и случаи, когато местните просто излизаха и спипваха заподозрения, с което лишаваха Бош от възможността да го разпита преди официалното му арестуване и привличане на адвокат. Винаги съществуваше и вероятност, макар и не много голяма, заподозреният да е свързан по някакъв начин с полицая от другата страна на телефонната линия. Веднъж Бош се беше обадил на детектив от Сейнт Луис, докато се готвеше да отиде там да арестува заподозрян в убийство. Изобщо не подозираше, че разговаря с човек, който се оказа свързан чрез брак със заподозрения. Бош научи за връзката едва когато отиде на място и откри, че целта му е избягала предишната нощ.
— Никога не повторих тази грешка — каза Бош на Сото. — Сега винаги се появявам неочаквано.
Стигнаха в централата на полицейското управление малко преди осем вечерта. Първо се бяха регистрирали в един близък хотел, защото не беше ясно какво ще им поднесе нощта, а Бош не искаше да губят резервацията, ако стигнат в хотела след полунощ.
Униформеният полицай на рецепцията не се впечатли особено от значките им, но се съгласи да звънне в детективското бюро и да пита дали Чайлдърс е налице.
Чайлдърс беше в управлението и каза на полицая да ги изпрати горе.
Качиха се с асансьора. Пред входа на детективското бюро имаше втора рецепция. Нямаше никого и трябваше да изчакат известно време, докато от вратата зад рецепцията не излезе човек. Първите му думи бяха:
— Как е Рик Джаксън?
— Наскоро се пенсионира — отвърна Бош. — И най-вероятно се е отдал на голфа.
— Надявам се.
Детективът протегна ръка над плота.
— Рики Чайлдърс. Сложиха ме да въртя това място нощем.
Ръкуваха се и Бош му даде значката си, вместо само да я размаха, както беше направил долу. Сото направи същото. Това бе проява на уважение.