Боговете на вината

— Имате предвид — като информатори?

— Ако те докопат, дори не можеш да си помислиш да напуснеш този живот. Не ти позволяват. По-лоши са от сводниците. Искат да им даваш случаи, по които да работят.

— И Марко е искал това от Глори?

— Не ми е казвала.

— Но е възможно да е било така?

— Всичко е възможно. Ако работиш за федералните, не го казваш.

Тук бях съгласен. Опитах се да измисля следващия въпрос, но не се сещах за нищо.

— С какво се занимавате сега? — попитах накрая. — Имам предвид, как си изкарвате прехраната?

— Преподавам йога. Имам студио на булеварда. Какво искате всъщност?

Погледнах я и разбрах, че с преструвката е свършено.

— Познах ви — каза тя. — Чак сега. Вие сте адвокатът на Глори. Онзи, дето измъкна човека, който после уби двама души.

Кимнах.

— Да, аз съм. И се извинявам за маскарада. Просто се опитвам да разбера какво се е случило с Глори и…

— Трудно ли е?

— Кое?

— Да живеете с миналото си.

В гласа й имаше враждебност. Преди да отговоря, на вратата се почука и всички се стреснахме. Тя понечи да стане, но аз вдигнах ръце и сниших глас.

— Може би не бива да отваряш.

Тя замръзна.

— Защо?

— Защото мисля, че един човек ти носи призовка. Той работи за адвоката на Мойя — Фългони. Иска да свидетелстваш официално за някои от нещата, за които току-що си говорихме.

На лицето й се изписа страх — страх от Хектор Аранд Мойя. Кимнах на Ърл и той стана и тихо излезе в коридора, за да провери.

— Какво да правя? — прошепна Робъртс.

— Засега просто не отваряй — казах. — Той…

В къщата отекна още по-силно почукване на вратата.

— Той трябва да ти даде призовката лично. Докато успяваш да му избягаш, няма нужда да я изпълняваш. Има ли заден вход? Може да седне на улицата да те чака.

— О, боже! Защо е всичко това?

Ърл се върна в стаята. Беше погледнал през шпионката.

— Валенцуела ли е? — прошепнах.

Той кимна. Обърнах се пак към Робъртс.

— Или ако искаш, мога да приема призовката от твое име и след това да отида при съдия и да поискам да я погаси.

— Какво означава това?

— Да я спре. Да се погрижи да не те замесват.

— И колко ще ми струва?

Поклатих глава.

— Нищо. Просто ще го направя. Ти ми помогна и аз ще ти помогна. Ще те държа настрана от това.

Това беше предложение, което не знаех дали мога да изпълня. Но страхът й ме накара да го направя. И ужасът, който изпита тя, когато осъзна, че не е надбягала миналото си. Това ми повлия, защото го разбирах.

Отново се почука, след това Валенцуела повика Робъртс по име.