Кръв по снега

- Аз чух стъпки пред вратата си - внезапно си спомни Климент.

- Стъпки ли? - Явица повдигна вежди. - Сигурно съм бил аз. Направих няколко обиколки по коридорите, за да се уверя, че всички са се успокоили. Не ни трябваха повече пиянски скандали — комендантът свъси вежди. — Всъщност и аз чух някой да ходи по коридора. Дори излязох да проверя кой е. Не видях никого и реших, че ми се е причуло. Все пак обходих пак двата етажа, но те бяха пусти.

Климент усети как пулсът му се учестява. Бе ли чул и сърбинът убиеца?

- Било е малко след полунощ, нали?

Явица се почеса по главата.

- Предполагам. Тъкмо бях затворил прозорците, когато ги чух - бързи, ситни стъпки. Все едно бяга голяма мишка. Отиваха към края на коридора?

- Да - потвърди Климент. - Какво има там?

- Стълби - отговори Ратомир. - Чудя се кой ли е бил това?

- Убиецът най-вероятно - отговори писарят. - Нали лекарят каза, че убийството е станало някъде около полунощ.

Тримата се спогледаха, ясно осъзнавайки възможностите, които бяха изпуснали предишната вечер.

- Само ако знаех - ядно ритна пейката под себе си Явица.

Писарят поклати глава. Вече нищо не можеше да се направи.

- Какво стана, след като пристигнаха жупаните? -смени темата той.

- Дойдоха ден преди вас. Съпровождаха ги големи свити, които се върнаха обратно. Господарят Добрин бе гарантирал сигурността на всички - Явица замълча. - Изглежда се познаваха от по-рано, но се държаха студено и надменно помежду си. Всеки изтъкваше колко велик е неговият господар, опитвайки се да омаловажи останалите. Предполагам затова се скараха.

- Скараха ли се?! - попитаха Климент и Ратомир в един глас.

- Бяха се събрали в стаята на Деян. Слугите им занесоха храна и вино да се подкрепят. Господарят искаше да се присъедини към тях, но не му позволиха. Казаха, че имат да обсъждат държавни дела, които не го засягат. -Явица се опита да потисне гнева в гласа си. - По-късно отидох да проверя постовете и да видя дали нямат нужда от още нещо. От стаята се чуваха викове. Миг след това вратата се отвори и отвътре излетя Венда. Лицето му беше изкривено от гняв. Явно се бяха карали. Опитах се да го спра, но той ме подмина. Мугел явно си беше тръгнал по-рано, защото в стаята беше само Деян.

- Но той ни каза, че не се е срещал с останалите жупани, след като са пристигнали в имението - каза Ратомир.

- Е, аз вярвам на очите си. На ушите си - също. Жупаните се срещнаха след пристигането си. Ако не вярвате на мен, питайте господаря или слугите, които им занесоха храна и вино - Явица вдигна рамене. - Защо да ви лъжа? Венда и Деян се скараха. Чух и едно име - Константин!

- Константин ли? - Климент и Ратомир се спогледаха. - Кой е Константин?

- Нямам представа! В къщата няма никой с такова име.

Ратомир потвърди с кимване.

- Случи ли се нещо друго?

- Не мога да си спомня нищо. От сутринта все това прехвърлям в ума си. Обикалях много напред-назад и ако имаше нещо нередно, би трябвало да го забележа. Но не видях нищо.