Галерия на мъртвите [bg]

32

Преди да започне, специален агент Лари Уилямс даде няколко секунди на Хънтър, Гарсия и капитан Блейк да разгледат новата снимка, която току-що беше сложил на бюрото.

— По израженията ви виждам, че втората жертва на Хирурга ви изненада толкова колкото изненада и нас.

Мъжът на снимката беше вдигнал глава от разгърнатия вестник, който четеше. Усмивката му беше добродушна, но тъжна, вероятно изписана на лицето му само заради снимката. Старите му и лошо прилягащи му дрехи бяха чисти, но развлечени, сякаш беше спал с тях най-малко две нощи. Малкото коса, която му беше останала, две островчета над ушите, беше бяла като мляко, същият цвят като рунтавите му вежди и гъстите мустаци. Дълбоките му тъмнокафяви очи, както и усмивката му, бяха изпълнени с тъга, и бялото в тях с течение на годините им на този свят беше придобило светложълт оттенък, помрачавайки голяма част от блясъка, който някога бе живял в тях. Червендалестото му лице и кокалестите ръце сякаш се държаха на объркана и преплетена мрежа от капиляри и изтънели вени, разпростряла се под набръчкана и съсухрена кожа. Имаше вид на човек, свикнал с тежка работа и страдания. Видът на човек, примирил се със съдбата си.

— Това е Албърт Грийн — каза агент Уилямс. — Осемдесет и четири годишен, бивш училищен портиер в Уичита, Канзас.

— Бил е на осемдесет и четири години? — попита капитан Блейк с тон, който изразяваше смесица от недоверие и възмущение.

— Точно така — потвърди агентът с мрачен глас. — Господин Грийн е роден и израснал в Североизточен Милеър, един от най-бедните и западнали квартали в Уичита. Баща му починал от пневмония, когато той бил едва тринайсетгодишен. Поради бедността на семейството и фактът, че бил най-голямото от четири деца, Албърт Грийн трябвало да се нагърби със задачата да изхранва семейството. Той нямал друг избор и напуснал училище в средата на седми клас. Наложило се да си намери работа и да помага на майка си да отгледа двамата му братя и една сестра. Така и не можал да се върне в училище. — Агент Уилямс замълча и на лицето му се изписа тъжна физиономия. — Е, поне не като ученик. Между тринайсетата и двайсет и третата си година господин Грийн помагал на семейството си по всеки възможен начин и работел на различни места, докато по ирония на съдбата, бил назначен за портиер в същото училище, което напуснал преди десет години. Работил там петнайсет години, но през 1977-а училището затворило врати. Оженил се и му се родила дъщеря — Джоуди Елена Грийн. Към началото на следващия учебен срок Албърт Грийн си намерил друга работа, пак като училищен портиер, но този път в Мейпъл Хилс, един от най-богатите квартали в града, в една от най-добрите гимназии в Канзас. Когато навършил шейсет, той престанал да бъде портиер и станал главен оператор в контролния център на камерите за наблюдение. Останал на тази работа, докато се пенсионирал, на шейсет и девет, и вероятно само защото дотогава артритът го надвил.