700 метра под земята [bg]

Докато я гледаше, Мърсър почувства нарастващи тръпки на влечение, но побърза да ги овладее. Кой мъж не би бил привлечен от умна и красива двайсетгодишна жена, която е с петнайсет години по-млада от него? Тя беше момиче мечта за мнозина мъже, но Мърсър нямаше никакво намерение да се опитва да я съблазни. Зави я с одеялото, отметна отново косата от лицето ѝ, излезе, затвори вратата и се върна при бара.

— Първо — заговори Хари с вдигната чаша, когато Мърсър се появи, — през годините си водил доста хубавици тук, но тази е черешката на тортата. Мислех, че онази отпреди няколко месеца… уф… как се казваше…

— Кали.

— Да. Кали. Тя беше чудесна, но не беше така добре оборудвана горе, а знаеш, че обичам, когато блузките на жените подскачат. Дори с превързана ръка мога да кажа, че тази Джордан би засрамила доста прочути актриси.

Мърсър го изслуша, като кимаше разсеяно.

— Разбира се — продължи Уайт и му подаде готовата напитка с пламъчета в зачервените си очи, — малко е възрастна за моя вкус.

Мърсър поклати глава и се настани на столчето пред бара. Реши все пак да възнагради стария си приятел с едно малко удоволствие и каза:

— Ако искаш да запалиш, сега е моментът.

— Премного благодарен — отвърна Хари и посочи димящия фас в пепелника. Знаеше, че Мърсър ще има нужда да поговори тази вечер, и правилно бе преценил, че няма да го праща навън да пуши. Зае обичайното си място на съседното столче. Навремето бе висок и плещест, но годините бяха отпуснали раменете му и бяха прибавили сантиметри към талията. Лицето му бе сбръчкано от времето и алкохола, но в него все още се долавяше закачливост и доброта, каквито децата и жените долавят интуитивно. Вероятно тъкмо това бе причината Драг да го последва до вкъщи след като кой знае колко други са се опитвали да го примамят. Навярно в това се таеше и причината за приятелството между двама инак отдалечени във времето и интересите хора.

— Е, какво е положението с нея? — попита Хари, след като издуха няколко облачета цигарен дим към тавана.

Мърсър му разказа всичко, което се бе случило, откакто за първи път бе чул нападателите с техните автоматични оръжия в Лейстъровата дупка, та чак до телефонното обаждане до Дик Хена, неговия стар приятел и бивш директор на ФБР. Мърсър обаче бе принуден да остави съобщение — Хена водеше изолиран живот, откакто жена му Фей бе починала от внезапен удар. Надяваше се да го намери по-късно и да се отърве от някоя внезапна и не особено любезна визита на ФБР.

Резервният план бе да позвъни на сутринта във вашингтонската служба на ФБР и да обясни какво е станало. Макар че ненавиждаше държавните бюрократи, ФБР бе най-добре оборудваната агенция, където можеха да се проучат документите, които бе взел от кошчето за боклук на Ейб Джейкъбс. Все още не беше извадил хартийките от найлоновия плик, за да не изсъхнат и да се разпаднат.