Конан Воинът [bg]

— Моля те! — изплака тя и се изви страхливо. — Не можех да не се подчиня на Заргеба. Ще бъда проклета от тези омразни богове!

— Какво мислиш, че щяха да направят жреците, ако бяха открили, че си измамничка?

При мисълта за това краката й се подкосиха и тя се строполи. Сграбчи коленете на Конан и започна да отправя несвързани молби за помощ и защита. Кълнеше се, че е невинна и че не е имала лоши намерения. Позата й не беше на древна принцеса, но това не беше учудващо. Страхът напълно я беше сковал.

— Къде е Заргеба? По дяволите, престани да хленчиш и ми отговори!

— Край двореца — простена тя, — оглежда се за жреците.

— Колко души има с него?

— Никой. Дойдохме сами.

— Ха! — Възклицанието му прозвуча като доволен рев на лъв, тръгнал на лов. — Сигурно сте тръгнали от Кешия няколко часа след мен. Катерихте ли се по скалите?

Тя поклати глава, задавена от сълзи. С нетърпелив жест той сграбчи слабите й рамене и я разтърси, за да си поеме въздух.

— Заргеба знаеше тайния път — въздъхна тя. — Жрецът Гварунга му е казал за него и Тутмекри. В южния край на долината има голямо езеро, под скалите. Под водата се намира пещера, която не се вижда отгоре. Гмурнахме се под водата и влязохме през нея. Пещерата се спуска по скалите. Отворът от тази страна на долината е замаскиран с храсти.

— Аз се покатерих по скалите от изток — промърмори той. — Е, и после какво?

— Пристигнахме в двореца и Заргеба ме скри сред дърветата. Той отиде да огледа стаята на оракула. Не мисля, че се е доверил изцяло на Гварунга. Докато него го нямаше, като че ли дочух звън на гонг, но не съм съвсем сигурна. После Заргеба дойде и ме доведе в тази стая, където богинята Йелая лежеше върху платформата. Той я съблече и ме премени с нейните одежди. А сега отиде да скрие тялото и да изчака жреците. Бях смъртно уплашена. Когато ти влезе, исках да скоча и да те помоля да ме изведеш от тук, но се страхувах от Заргеба. Когато ти разбра, че съм жива, се надявах, че ще се уплашиш и ще избягаш.

— Какво трябваше да кажеш като оракул? — попита той.

— Трябваше да помоля жреците да вземат Зъбите на Гвалур и да дадат една част на Тутмекри като залог, както той пожела, а другите да оставят в двореца в Кешия. Необходимо беше и да им кажа, че ужасна съдба заплашва Кешия, ако не приемат предложенията на Тутмекри. И, о да, трябваше да им внуша веднага да те одерат жив.

— Тутмекри е искал съкровището да се пренесе там, където той… или зембабвийците ще могат да го плячкосат по-лесно — промърмори Конан. — Ще му измъкна черния дроб! Горулга също е в играта, нали?

— Не. Той вярва в своите богове и е неподкупен. Не знае нищо. Ще се подчини на оракула. Планът е изцяло на Тутмекри. Тъй като знаеше, че кешийците ще се съветват с оракула, той накара Заргеба да ме доведе тук от посолството на Зембабви, съвсем забулена и маскирана.