Черното копие и сянката на Властелина [bg]

И сега на хобита за пръв път му стана ясно, че волно или неволно тези, които са прокарали тази Черта, които са хвърлили в бездната Нуменор и са наложили над рода на хората Проклятието, обрекло ги на смърт, са направили ужасна грешка, като са дарили по-малките деца на Земята със свободна воля. По този начин са ги научили да презират смъртта в битката и са им дарили вечното, неутолимо желание, жажда за познание, още по-остра и ненаситна от онази, която са притежавали Първородните. В това се крие коренът на онова, което впоследствие е било наречено Зло. И хората по собствена воля, а не само от страх, са заставали под знамената на Моргот или Саурон, заставали са под знамената на тези, които са им обещавали (макар и лъжлива!) свобода от наложените неясно от кого и за какво окови, сражавали са се за този, който им обещавал владичество над Средната земя.

От това черпеше сили Олмер... колко жалко, че не го застреляха още тогава в Ануминас! ДА, те щяха да поемат върху себе си непростимата вина на първата пролята кръв и, прочитайки историята на Първата епоха, хобитът знаеше, че Съдбата жестоко щеше да му отмъсти за това. Но той сам се прекъсна, защото какъв е смисълът да съжаляваш за онова, което още не се е сбъднало?...

Хелийските планини, невисоки, стари и пропукани от водата и ветровете, се издигаха в дълбините на непроходимите дорвагски гори. Тук бяха най-богатите селища, най-обширните полета и най-пищните градини. Както винаги, когато хората и джуджетата се заселваха близо един до друг, и едните, и другите процъфтяваха и забогатяваха бързо. Тук имаше колония на Народа на Дурин и Торин се надяваше да намери помощ и подкрепа.