Екскурзия в Тиндари [bg]

— Ало, фирма „Маласпина“ ли е? Комисар Монталбано съм. Там ли е шофьорът Торторичи?

— Току-що се върна. Тук до мен е. Ще ви го дам.

— Добър вечер, комисарю — каза Торторичи.

— Извинете за безпокойството, но се нуждая от информация.

— На вашите заповеди.

— Можете ли да ми кажете дали по време на екскурзиите се правят снимки?

— Хм, да… но…

Звучеше объркано, гласът му стана нерешителен.

— Правят ли се, или не?

— Извинете… извинете ме, комисарю. Възможно ли е да ви се обадя най-много след пет минути?

Звънна още преди да бяха минали петте минути.

— Комисарю, извинете ме отново, но не можех да говоря пред счетоводителя.

— Защо?

— Вижте, комисарю, заплащането ми е ниско.

— Това какво общо има?

— Има, да… Допълвам си заплатата, комисарю.

— Обясни ми по-добре, Торторичи.

— Почти всички пътници носят фотоапарати. Когато тръгнем, им казвам, че в автобуса е забранено да се правят снимки. Да снимат колкото искат, когато пристигнат до определената дестинация. По време на пътуването само аз разполагам с разрешение да се правят снимки. Всички се хващат на въдицата и никой не протестира.

— Извинете, ама след като вие сте зает с шофирането, кой ги прави тези снимки?

— Моля дистрибутора на стоката или някого от пътниците. След това ги давам за проявяване, а после ги продавам на тези, които искат да имат снимка за спомен.

— Защо не искахте счетоводителят да ви чуе?

— Защото не съм му искал разрешение да правя снимки.

— Достатъчно е само да го поискате и всичко ще се нареди.

— Така е, но той с едната си ръка ще ми даде разрешителното, а с другата ще ме обложи с процент. Заплащането и без това е мизерно, комисарю.

— Пазите ли негативите?

— Разбира се.

— Може ли да ми дадете тези от последната екскурзия до Тиндари?

— Вече съм извадил всички снимки! След изчезването на семейство Грифо сърце не ми даваше да ги продавам. Но сега, когато вече се знае за убийството им, съм сигурен, че ще ги разпродам до една, а може би и на двойна цена!