Не поглеждай назад [bg]

— През цялото време следим как протича процесът. Вратите на пещта са от стъкло. След около два часа всичко се измита от пещта и представлява купчинка ситна пепел, по-малка, отколкото си представят повечето хора.

Следим как протича процесът? През стъклената врата? Наистина ли ще гледат как Ани гори?

— Искаш ли да ти покажа пещите?

— Не, не!

Долепи ръце до тялото си, отчаяно опитвайки се да не ги мърда.

— Тази пепел е много чиста, почти най-чистото нещо на света. Напомня на ситен пясък. В стари времена хората са използвали пепелта за медицински цели — например при екземи и са наблюдавали подобрение. Някои дори я ядяли. Тя съдържа соли и минерали. Но ние я изсипваме в урна. Ще ти покажа как изглежда, за да имаш представа. Можеш сам да избереш урната — има най-различни модели. Ние предпочитаме да работим със стандартни урни, а и повечето хора се спират точно на такива. Стандартната урна се затваря, запечатва и после се полага в гроба през тясна шахта. Церемонията се нарича спускане на урната.

Задържа вратата пред Холан, за да го пропусне да влезе пръв в полутъмната сграда.

— Това е чисто и просто ускоряване на процеса. Протича някак си по-чисто. Всички ще се превърнем в прах, но обичайното погребване е много дълготраен процес. Отнема двайсет години. Понякога трийсет или четирийсет, зависи за каква почва говорим. Тук, в района, има много пясъци и глина и става бавно.

— Харесва ми — промълви Холан. — Превръщаме се в прах.

— Да, нали? Някои искат да разпръснат праха им. За жалост в Норвегия това не е позволено. В това отношение законодателството е много строго: всички трябва да се погребват в свещена земя.

— Не е толкова лоша идея — прецени Еди и си прочисти гърлото. — Но в съзнанието се появяват странни картини, когато човек се опита да си го представи. Ако лежиш в земята, ще изгниеш. Не звучи добре. А другата възможност е да изгориш.

„Да изгние или да изгори — помисли си той. — Кое да избера за Ани?“

Спря, усещайки как коленете му се подкосиха, но продължи, окуражен от търпението на събеседника си.

— Идеята за изгарянето ми напомня за… сещаш се. За ада. А като си представя моето момиче…

Сепна се и по лицето му плъзна червенина. Другият мъж помълча известно време, потупа го по рамото и подхвана тихо:

— Решаваш какво да направиш с тленните останки на дъщеря си ли?

Холан наведе глава.

— Редно е да помислиш сериозно. Върху плещите ти тежи двойна отговорност. Никак не ти е лесно — поклати глава той. — Дай си време. Но ако искаш да я кремираш, ще се наложи да подпишеш, че тя никога не е споменавала и дума против кремацията. А ако няма осемнайсет, ти вземаш решението и без нейно разрешение.