Двойни игри [bg]

— Хей, току-що се запознах с новото ти куче — подхвърли той.

— Не започвай пак! — мрачно промърмори Ема.

— Как му е името между другото? — широко се ухили Демарко.

— Какво искаш? — хладно го попита тя, без да вдига поглед от вестника.

— Искаш ли да чуеш една конспиративна теория?

— Има си хас! — отвърна тя, вдигна очи към него и се усмихна. — Обичам конспиративните теории. Те почти винаги се оказват неоснователни, но въпреки това обичам да ги слушам.

— Искаш да кажеш, че не вярваш в конспирациите? — вдигна вежди той. — Точно ти?!

Ема безспорно беше най-загадъчната личност, която познаваше. Тя категорично отказваше да говори за своето минало, а Демарко, макар че я познаваше от повече от десет години, знаеше за него точно толкова, колкото и при първата им среща. Имаше дъщеря, въпреки че беше лесбийка. Той обаче не знаеше дали става въпрос за биологично или за осиновено дете. Нямаше представа и за произхода на богатството й. Знаеше, че някога беше работила в Агенцията за военно разузнаване (АВР), и това беше всичко. Не беше наясно дали е била офицер или цивилен сътрудник, дали е била агент, или е управлявала агенти, или пък просто е била анализатор на шпионска информация. Разбира се, дейността й за Агенцията попадаше в графата „Строго секретно“, но дори да не беше така, тя пак не би споделила нищо за нея.

Ема твърдеше, че не поддържа никакви контакти с Агенцията, но Демарко подозираше, че не е точно така. От време на време тя изчезваше, а когато се появяваше отново, нямаше загара на човек, който се връща от почивка. Тя познаваше хора на абсолютно всички нива на държавното управление, но особено тесни бяха връзките й с хора от разузнаването и правораздаването. Познаваше експерти, използващи противозаконни умения като електронно подслушване, фалшификации и отваряне на сейфове. Всички те откликваха с готовност в момента, в който Ема се нуждаеше от услугите им — може би от лоялност, може би по силата на някакви специални правомощия. Демарко знаеше само едно — Ема вярваше във всякакви конспиративни теории просто защото самата тя е била автор на много такива.

Запознаха се при доста необичайни обстоятелства — всъщност той й спаси живота. Бе оставил свой приятел на летище „Роналд Рейгън“ и се готвеше да напусне паркинга, когато една непозната, елегантно облечена жена на средна възраст скочи в колата и му заповяда да кара към Пентагона. Вместо отговор на озадачените му въпроси, тя просто се обърна, махна към двама мъже, които тичаха към тях, и му каза, че ако не настъпи газта, и двамата ще бъдат ликвидирани. Той се подчини, а двамата зад тях наистина откриха стрелба. Ема извади мобилния си телефон и поиска помощ от Пентагона. Пет минути по-късно бяха пресрещнати от хеликоптери и микробуси на специалните части. Така стана всичко — той просто се беше оказал на неподходящото място в неподходящото време, но в крайна сметка й беше спасил живота.