Измамена
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Училище за вампири #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИК «СофтПрес»
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Измамена». Краткое содержание книги:
Тя се учи да овладява огромната сила, с която я е дарила богинята Никс, освен това вече е лидер на Дъщерите на нощта. И, което е най-хубаво, има си гадже… даже две или три, зависи как ще го погледнете.
И тъкмо когато си мисли, че най-после е намерила своето място, се случва немислимото: някой започва да убива човешки тийнейджъри, а всички улики сочат, че мистериозният извършител е от училището за вампири.
Докато опасността дебне човеците от стария живот на Зоуи, тя осъзнава, че необикновените й сили, които я правят толкова специална, са заплаха за всеки, когото обича.
Точно когато има нужда от всичките си вампирски приятели, смъртта взима своята жертва в Дома на нощта. Зоуи трябва да се изправи пред предателството, което може да разбие сърцето й и заплашва да разтърси целия свят.
Не пропускайте вампирското приключение, което скоро ще превземе киносалоните в цял свят!
— Извинявай, Зоуи, но това са пълни глупости — намеси се Шоуни. — Малко е попреминала възрастта, в която да се прави на глупачка, защото има гадна майка.
— Моля, моля, майка й не е виновна за това, че е злобна кучка — каза Ерин.
— Не искам да съм гадна или нещо такова, но ти също имаш ужасна майка и гаден втори баща, а не си станала като Афродита — намеси се Стиви Рей. — И Деймиън има родители, които вече не го обичат, понеже е гей.
— А той не се е превърнал в гнусна гад заради тях — подкрепи я Шоуни. — Даже е точно обратното. Той е… той е…
— Тя погледна към Ерин, за да й подскаже. — Сестра ми, как се казваше героинята на Джули Андрюс в «Звукът на музиката»?
— Мария. Много си права, сестра ми. Деймиън е точно като тази добричка монахиня. Само трябва малко да се отрака, иначе няма да си хване гадже.
— Не мога да повярвам, че обсъждате интимния ми живот — обади се Деймиън зад нас.
Всички подскочихме виновно и измърморихме в един глас «извинявай»
Той поклати глава, а ние със Стиви Рей му направихме място да седне между нас.
— И искам да ви уведомя, че нямам интерес просто да си «хвана гадже», както гадно се изразихте. Искам сериозна връзка с някого, за когото наистина ми пука. Готов съм да чакам колкото време е необходимо.
— Да, госпожице… — започна Шоуни.
— … Мария — завърши Ерин.
Стиви Рей се опита да замаскира кикота си като кашлица. Деймиън присви очи към тях трите. Усетих, че сега е моментът да взема думата.
— Успяхме. Затвориха моста. — Извадих телефона от джоба си и му го подадох. Той го погледна, за да се увери, че е изключен, и кимна.
— Знам. Гледах новините и веднага дойдох. — Той погледна към часовника на телевизора. — Три и двайсет е. Успяхме.
Петимата се засмяхме. Вярно е, чувствах се облекчена, но въпреки това все още ме изпълваше необяснима тревога. И не беше свързана с Хийт. Може би се нуждаех от четвърта кола.
— Добре, оправихме се с този проблем. Сега защо да не поседнем тук и да си поговорим за интимния ми живот? — засмя се Деймиън.
— По-скоро за липсата на такъв — прошепна Шоуни на Ерин, която неуспешно (както и Стиви Рей) се опита да не се засмее.
Без да им обръща внимание, Деймиън се изправи, погледна ме и каза:
— Хайде да тръгваме.
— А?
Той въздъхна престорено тежко и поклати глава.
— Аз ли да правя всичко? Имаш да се подготвяш за ритуал утре, трябва да се оправи залата. Или мислиш, че Афродита ще се запише доброволец да ти свърши работата?
— Не се бях замисляла. — Все едно имах някакво време изобщо!
— Добре, замисли се сега. — Той ме издърпа да се изправя на крака. — Хайде, имаме работа да вършим.
Грабнах си чашата и всички последвахме забързания Деймиън. Навън беше студен и мрачен съботен следобед. Дъждът беше спрял, но сега облаците бяха дори по-тъмни.
— Май ще вали сняг — посочих към мрачното небе.
— О, дано да си права. Така ще се зарадвам на малко сняг! — Стиви Рей затанцува с разперени ръце, точно като малко дете.
— Премести се в Кънектикът. Ще имаш повече сняг, отколкото можеш да понесеш. Става безумно досадно месеци наред да е все студено и влажно. Затова ние от североизтока сме сурови хора — обясни Шоуни.
— Не можеш да ми развалиш удоволствието. За мен снегът е магия. Земята изглежда като покрита с пухкаво бяло одеялце. — Тя разпери отново ръце и извика: — Искам да вали сняг!
— А, добре тогава. Аз пък искам онези страхотни дънки с бродерия за четиристотин и петдесет долара, които видях в новия каталог на «Виктория Сикрет» — каза Ерин. — Което доказва, че не може винаги да получаваме това, което искаме.
— О, сестра ми, сигурно ще ги пуснат на разпродажба. Тези дънки са прекалено готини, за да се откажеш от тях просто така.
— А защо просто не вземеш любимите си дънки и не пробваш да си ги украсиш с подобен мотив? Не може да е толкова трудно — предложи Деймиън.
Тъкмо отворих уста, за да се съглася с него, когато падна първата снежинка.
— Стиви Рей, желанието ти се сбъдва. Започва да вали.
Тя изписука весело.
— Ура! По-силно, вали по-силно!
И това й желание също се сбъдна. Докато стигнем до залата, снегът покри всичко. Трябва да призная, че Стиви Рей беше права. Снегът беше като вълшебно одеяло, земята изглеждаше бяла и пухкава. Дори Шоуни се забавляваше да хваща снежинките с език.