Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)
- Автор: Пийз Алън, Пийз Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта (Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния)». Краткое содержание книги:
Ето и един по-сложен вариант на теста, който изисква от мозъка още повече въртене на обекта в пространството.
Тестове, проведени от зоолози, показват, че мъжките млекопитаещи имат по-добре развити способности за пространствено ориентиране от женските млекопитаещи. Мъжките плъхове много по-бързо и ефикасно намират изхода от лабиринтите, отколкото женските плъхове. Мъжките слонове много по-успешно, отколкото женските, намират повторно пътя до веднъж вече открит от тях водоизточник. (Верният отговор на Тест 2 е С.)
Как жените се ориентират за пътя
Много жени се оплакват: „Ако мъжете не чертаеха картите по този идиотски начин, нямаше да ни се налага да ги обръщаме наопаки“. Британското картографско общество обаче докладва, че 50% от неговите членове са жени и освен това 50% от дизайнерите и издателите на пътни карти също са жени. „Дизайнът на една карта е двуизмерна задача, с която жените могат да се справят също тъй успешно, както и мъжете — казва водещият британски картограф Алън Колинсън. — Затруднението, което повечето жени срещат при разчитането на картата и намирането на посоката с нейна помощ, произтича от това, че те имат нужда от нагледна триизмерна перспектива, за да откриват пътя си. Аз самият създавам туристически карти с триизмерна перспектива — на тях са нарисувани дървета, планини и други ориентировъчни знаци от околния пейзаж. Действително жените се справят много по-успешно, използвайки такъв вид карти. Проведените от нас тестове показват, че мъжете притежават способността да виждат мислено двуизмерната карта като триизмерен пейзаж, докато това изглежда е непостижимо за повечето жени.“
Картите с обозначена перспектива повишават изключително лгного умението на жената да се ориентира и да открива пътя си.
Направените изследвания откриват и друг много интересен факт — мъжете много по-успешно се ориентират и откриват пътя, ако се движат групово с водач, който им съобщава устно новата посока, по която трябва да поемат на всеки даден етап от пътя. За разлика от тях, при жените устното упътване води до пълен провал и тотално объркване. Това показва, че мъжете са способни да превръщат наум звуковите сигнали в триизмерни карти и съвсем ясно си представят правилната посока и пътя, по който трябва да поемат, докато жените се справят по-успешно с помощта на триизмерни перспективни карти.
И какво, ако не знаете накъде е север?
Австралийката Кей Котий е първата жена — самотна мореплавателка, обиколила света по вода, без да спира. Действително пример за жена, която съвсем определено знае къде отива, нали?
Неотдавна, по време на една конференция, тя сподели с нас, че изпитвала огромни затруднения да се ориентира по пътеуказатели. Потресени и невярващи на ушите си, ние попитахме: „Как в такъв случай успя да обиколиш сам-сама света?“ „Успях, защото използвах навигацията — отвърна Кей. — Програмираш компютъра и после той те води в правилната посока. Не ми се налагаше да излизам на палубата, да се оглеждам и да възклицавам: «Я, тук май трябваше да завия наляво…». Докато при ориентирането по улиците и пътните карти става въпрос за интуиция — човек просто трябва «да усеща» накъде да поеме. Когато посещавам непознат град, аз лично винаги се придвижвам само с такси. Опитах с кола под наем, но в крайна сметка постоянно се губех.“
Трудно е да повярва човек, че Кей Котий може да се изгуби, докато търси яхтата си, с която да обиколи сам-сама света. Но нейният пример ясно показва как с упоритост, добро планиране и кураж човек може успешно да обиколи света — дори ако не може да се справи и с най-простия пътеуказател — като мобилизира хората и си осигури екипировката, от които има нужда, за да постигне целта си.
Летящата карта
Ние (авторите) обикаляме света девет месеца от годината и прекарваме голяма част от времето си в коли под наем. Обикновено шофира Алън, тъй като неговите умения за пространствено ориентиране са по-добри от тези на Барбара, но това пък означава, че тя трябва да му дава указания за пътя. Е, да, но способностите на Барбара в областта на навигацията са почти нулеви, поради което двамата с Алън години наред се караха и почти стигаха до бой, откривайки пътя си по света — от град на град и от държава на държава. Неведнъж към главата на Алън летяха пътеуказатели и карти, запокитени от разярената Барбара (а такива те имаха в изобилие, написани едва ли не на всеки език на Земята). На няколко пъти Барбара дори пращаше по дяволите и Алън, и неговите проклети карти, трясваше вратата на колата с ядното „Чети си ги сам!“ и хукваше да гони влакове и автобуси.