Вещицата

Иън виждаше как гневът на Лезли основателно нараства. Вземаха го за лъжец. А той така ненавиждаше да го считат за незначителен старец, недостоен за никакво внимание, и да го удрят на подбив.

— Видях ги! Знам!

— Млъкни, старче — скастри го Едуин тихо. — Готов си на всичко за възмездие. — Надигна се и отиде в другия край на масата, за да получи своя дял от вниманието на Уайлда. — Хайде, скъпа, успокой се! — Приклекна до нея. — Не му обръщай внимание!

Лезли заломоти:

— Как смеете да седите в къщата ми и да подлагате на съмнение думите ми? Как смеете…

Видя обаче как Алана съзерцава Иън и млъкна.

— Сега вече си доволен, нали, татко?

— Редно е момичето да знае истината.

— Ти не би разпознал истината дори ако се навре в лицето ти.

Лезли понечи да му отвърне, но не се чу никакъв звук.

Иън се наведе напред, несигурен дали баща му се преструва на немощен в търсене на драматичен ефект, или наистина му е невъзможно да говори.

Феърчайлд пое въздух, а по тялото му преминаха тръпки.

— Време ми е да спя — обяви той прегракнало и главата му клюмна на гърдите.

Алана пристъпи напред. От другата страна на Лезли кучето изръмжа дълбоко и гърлено. Тя се спря, но Иън се обади:

— Няма да те нападне. Просто върви бавно.

Тя го погледна косо, смаяна от увереността му, но му повярва и енергично постави пръсти върху врата на Лезли. Дамон не скочи, само продължи да оголва зъби.

— Сърцето му бие.

От разтворените устни на Лезли се чу задавено хъркане.

Без да изпуска Дамон от очи, Иън направи знак на прислужниците.

— Вдигнете стола. Отнесете господин Феърчайлд в спалнята му. И, за Бога, без никакви резки движения. Ако сте предпазливи, кучето няма да ви нападне.

— Добре, но какво ще кажете за човека? — попита единият прислужник, разтреперан и с пребледняло лице.

Иън не се засмя. Прислужникът очевидно съзнаваше къде се крие истинското зло.

— Той спи.

Мъжете заобиколиха Лезли, разкъсвани между страха от стареца и страха от кучето. Иън видя как животното се надига. Прислужниците се разбягаха с крясъци. Уайлда изпищя, братовчедите се развикаха. Главният прислужник се залепи за полицата с питиетата, разбутвайки чашите и бутилките. Столове се запремятаха сред счупени стъкла.

Дамон се извърна, оглеждайки се за плячка. И тогава със страшен лай четирикракият слуга на дявола се нахвърли върху Алана.

Иън не разбра как се е задвижил, но се озова от другата страна на стола си, подскочи и с цялата си тежест ритна кучето в главата.

Звярът оголи зъби и отново се надигна.

— Нож — прошепна Алана.

Иън не й обърна внимание. Остана съвършено неподвижен. Животното се канеше за скок. Тишината натежа от напрежение. Дамон гледаше диво Иън.

Право в очите.

И изведнъж застина на място с изопнати крака и вдигната задница.