Дванадесетте стола
- Автор: Петров Евгений Петрович, Ильф Илья Арнольдович
- Серия: Остап Бендер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Д. Загоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дванадесетте стола». Краткое содержание книги:
Скоро в начинанието се включва Остап Бендер — чаровник и авантюрист, надарен с таланта да се възползва от човешките пороци. Великият комбинатор е лишен от скрупули, но пък притежава остроумие и хаплив език, а изобретателността му да се добере до столовете и да набавя средства за делото е безгранична — от основаване на тайно политическо общество до организиране на междупланетен турнир по шахмат…
Шлосерът потръпна от радост. Двамата отидоха у Полесов, където Остап, седнал на разглобена част от вратата на жилищен дом №5 на улица Перелешинска, започна да развива пред сащисания занаятчия-частник с мотор фантасмагорични идеи за спасяване на родината.
След един час те се върнаха и завариха старците съвсем разнежени.
— А вие помните ли, Елена Станиславовна? — казваше Иполит Матвеевич.
— А вие помните ли, Иполит Матвеевич? — питаше Елена Станиславовна.
„Настъпил е май психологическият момент за вечеря“ — помисли си Остап. И прекъсна Иполит Матвеевич, който в момента си спомняше изборите за градската управа:
— В Берлин имат много странен обичай: ядат толкова късно, че не можеш да разбереш ранна вечеря ли е или късен обед.
Елена Станиславовна трепна, отмахна плахия си поглед от Воробянинов и се потътри към кухнята.
— А сега трябва да се действува, действува и действува! — каза Остап, като понижи гласа си до пълна конспиративност.
Той хвана Полесов за ръката.
— Старата няма ли да ни подведе? Сигурна жена ли е?
Полесов скръсти ръце като за молитва.
— Вашето политическо кредо?
— Винаги! — отвърна възторжено Полесов.
— Надявам се, че сте кириловец?
— Тъй вярно!
Полесов се изопна като струна.
— Русия няма да ви забрави! — ревна Остап.
Иполит Матвеевич със сладка пирожка в ръка слушаше Остап недоумяващ; но него нищо не можеше да го спре; беше се увлякъл. Великият комбинатор бе изпаднал във вдъхновение, в състояние на захлас като пред голям шантаж. Мяташе се из стаята като пантера.
В такова възбудено състояние го завари Елена Станиславовна, която едва мъкнеше самовара от кухнята. Остап галантно подскочи към нея, взе в движение самовара и го постави на масата. Самоварът изсвистя. Остап реши да действува.
— Мадам — каза той, — щастливи сме да видим във ваше лице…
Той не знаеше кого е щастлив да види в лицето на Елена Станиславовна. Трябваше да започне отново. От всички пищни словесни изрази на царския режим в главата му се въртеше само някакво си „милостиво благоволих да заповядам“. Но това не бе подходящо. Ето защо той започна делово:
— Строга дискретност! Държавна тайна!
Остап посочи Воробянинов с ръка:
— Кой е според вас този могъщ старец? Не говорете, вие не можете да знаете това! Той е титан на мисълта, бащата на руската демокрация и особа, приближена на императора.
Иполит Матвеевич се изправи в целия си прекрасен ръст и смутено се заоглежда. Той не разбираше нищо, но понеже знаеше от опит, че Остап Бендер никога не говори напразно, мълчеше. Полесов целият трепереше. Той стоеше с вирната към тавана брадичка, в позата на човек, готвещ се да мине церемониален марш. Елена Станиславовна седна на стола, като гледаше с уплаха Остап.
— Нашите в града много ли са? — запита Остап направо. — Какво е настроението?
— При тая оскъдица… — каза Виктор Михайлович и започна объркано да обяснява своите злополучия. Спомена и за вратаря на жилищен дом №5, самозабравил се глупак, и за флашките от три осми цола, и за трамвая, и прочие, и прочие.
— Добре! — прогърмя Остап. — Елена Станиславовна! С ваша помощ ние искаме да се свържем с най-добрите хора в града, които злата съдба е пропъдила в нелегалност. Кого можем да поканим у вас?
— Как кого можем да поканим?! Ами Максим Петрович с жена си?
— Без жена си — поправи я Остап, — без жена си! Вие ще бъдете единственото приятно изключение. Още кого?
При обсъждането, към което дейно се присъедини и Виктор Михайлович, се изясни, че може да бъде поканен същият този Максим Петрович Чарушников, бивш член на градския съвет, а сега по някакъв странен начин зачислен в редовете на съветските служещи, собственикът на „Бързоопак“ Дядев, председателят на одеския артел за производство на гевреци „Московски кравайчета“ Кислярски и двама млади хора без фамилни имена, но съвсем сигурни.
— В такъв случай моля да ги поканите още сега на малко съвещание. Под най-строга тайна.
Отзова се Полесов:
— Аз ще изтичам при Максим Петрович, ще повикам Никеша и Владя, а пък вие, Елена Станиславовна, направете си труд и се отбийте в „Бързоопак“ и за Кислярски.
Полесов изхвръкна. Гледачката погледна с благоговение Иполит Матвеевич и също излезе.
— Какво значи това? — попита Иполит Матвеевич.
— Това значи — отвърна Остап, — че вие сте назадничав човек.
— Защо?
— Ей тъй на! Извинете за нескромния въпрос: колко пари имате?
— Какви пари?
— Всякакви. Включително сребърни и медни.