Децата на нашите деца

Разбира се, няма време за внимателен анализ на кризата. Всъщност светът трябва да действа по-бързо, отколкото може да е разумно. Самият факт, че е необходима експедитивност, изисква такава обществена търпимост, каквато иначе не би била желателна при разглеждане на важни въпроси. Бурята от критики и яростното издигане на мнения, различаващи се от тези на властите, само ще доведат до забавяне на решението, което трябва да се вземе бързо. Хората във Вашингтон, Уайтхол и Кремъл могат да грешат в много отношения, но трябва да разберем, че това не се дължи на глупост, а на искрена убеденост, че вършат онова, което смятат за правилно.

Що се отнася до републиките в света, нещата не би трябвало да стават по този начин. Демокрацията основателно изисква всеки да има глас в управлението, да се взимат под внимание всички гледни точки, да няма спорни решения, взети въпреки народната воля. Но днес не можем да си позволим лукса на такава идеалистична концепция. Положението може да не се реши така, както се иска на мнозина от нас, и някои несъмнено ще останат недоволни. Но тази търпимост изисква да приемем всичко това, ако не безмълвно, поне без да вдигаме много шум.

Не е заплашена само една държава, само една политическа партия или само една политическа кариера, не е заплашен само един народ или само един район, а целият свят. Не ми е известно какво ще се случи. Дори не мога да предполагам: Съзнавам, че навярно много неща няма да ми харесат, че ще ми се струва, че много неща биха могли да се направят по друг начин. В миналото никога не съм се колебал да изразя личното си мнение и много пъти съм се поддавал на изкушението да посочвам грешките, които съм предвиждал. Но от днес нататък, като личен принос за търпимостта, която ми се струва толкова необходима, ще упражнявам строга цензура, ако не върху мислите си, поне върху пишещата си машина. И така аз се обявявам, за учредител на клуба „Дръж си устата затворена“, клубът на Инък. Вратите му са широко, отворени и каня всички ви да се присъедините към мен.