Последна борба
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: delle avventure nel far west #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последна борба». Краткое содержание книги:
В настоящото издание всичко е поднесено така целенасочено приказно и увлекателно, че да грабне вниманието на българчето преди всичко от начална училищна възраст. През годините голямата книга на Салгари с героите, за които става дума, бе издавана на части Твърде популярна бе навремето първата част — „По границите на Далечния запад“. „Тренев & Тренев“ С-ие си поставя амбициозната задача да издаде най-хубавото, създадено от великия писател. Малкият читател тук ще узнае как загива Минехаха и как Джон възвръща скалпа си и несъмнено ще търси всички книги на Салгари, любимеца на децата от цял свят.
Всичките шест куршума, като пробиха щита, зад който се криеше Минехаха, пронизаха гърдите й. Като сразена от гръм, жената сахем, без да охне, падна на земята до трупа на своя мустанг, който години наред я бе носил в боевете. Умирайки, тя покри лицето си с бялата мантия.
А по снежната равнина препускаха коне без ездачи, бягаха, преследвани от канадците последните сиу, без да мислят за каквато и да било съпротива. Настигаха ги и те падаха покосени, без да прекрачат границата на обетованата земя, която обещаваше спасение за племето сиу.
Само един червенокож конник, по чудо пощаден от куршумите, като вихър се отскубна и се скри в гората. Това бе Червения облак. След него се втурнаха белите преследвачи, но не успяха да го догонят. Лесът го скри. В него настана мълчание, както след борба на два елена — смъртни врагове, — когато единият е повален, но и двата търсят вода да утолят жаждата си и очите им се отразяват в нея.
Джордж Девандел дълго съзерцава мълчаливо бойното поле. Лицето му бе бледо, погледът — мрачен. Джон се приближи и го дръпна за ръката.
— Време е, мистър Джордж!
— Какво? — сепна се младият офицер.
— Няма защо повече да стоим тук!
— Да, ние приключихме нашата работа! — горчиво се засмя Девандел.
— Но вие като че не сте доволен от победата?
— О, не! Защо? Мислех си, че тук току-що бе разчистена една многовековна сметка и че племето сиу никога няма да се появи нито у нас, нито в Канада…
— Трябва ли да се съжалява за това? — сви рамене Джон. — По-добре вижте моята плячка! — И той посочи на Девандел три скалпа.
Първият — това бе неговият собствен скалп. Бе успял да го изтръгне от щита на падналата в боя Минехаха. Вторият — това бе скалпът на Яла. Третият — още кървав — бе скалпът на самата жена сахем, скалпът на Минехаха, която провидението изпрати на сиу, за да поведе това гордо, неукротимо и кръвожадно племе към гибел.
Като изгледа разсеяно трофеите на Джон, Девандел се обърна: тежко му бе да гледа в този момент стария трапер…
— А къде е Сенди Хук? — запита той Джон.
— Току-що предаде Богу дух! Ще трябва да го погребем, мистър Джордж. Всъщност той не беше лош човек…
В този дух бе и надгробната реч на Джон и всички, които присъстваха на погребението, си спомниха с добро Сенди Хук.
След не повече от час канадците се разделиха с янките: първите тръгнаха на север, вторите — на юг, за да срещнат настъпващата пролет, която щеше да донесе забрава на съдбоносното минало.