Брачна авантюра
- Автор: Гарууд Джули
- Серия: crown’s spies #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брачна авантюра». Краткое содержание книги:
Към залез слънце нервите й бяха опънати като струни. Колкото й да се напрягаше, не успяваше да измисли достатъчно добър план, за да отложи това, което предстоеше. Сара се чувстваше леко засрамена от собственото си малодушие. Тя знаеше, че рано или късно трябваше да легне с него и да му даде това, което той искаше. Знаеше, че докато всичко не свърши, тя ще продължава да се ужасява от онова нещо, но това, че положението й е съвсем ясно, никак не намаляваше страховете й.
Когато чу силно почукване по вратата, тя почти извика, но после бързо възвърна самообладанието си, защото размисли, че Нейтън със сигурност нямаше да почука. Не, той щеше да влезе направо. Каютата беше негова в края на краищата, и тя не оспорваше правото му да влиза, без да се съобразява с нечие присъствие.
Пред вратата стоеше Матю. Тя направи реверанс и го покани да влезе, но той не прие поканата и поклати глава.
— Леля ви Нора иска да отидете сега при нея — извести той. — Докато сте в каютата й, ние с Фрост ще внесем тук ваната. Капитанът предположи, че вие може би ще искате да се изкъпете и ни нареди да донесем вода. Това е един лукс, който няма да имате много често — добави той, — така че е най-добре сега да се възползвате от него.
— Много мило от страна на Нейтън — отговори тя.
— Можете да бъдете сигурна, че ще предам думите ви — отговори Матю, който не успя да измисли нищо по-добро.
Той тръгна надолу по коридора заедно със Сара. Редом до нея се чувстваше неловко и беше някак нелепо плах. Вината за това свое състояние приписваше на факта, че не беше свикнал да го третират като равен освен, разбира се, в присъствието на Нейтън, а също така, досега не му се беше случвало дама да прави реверанс пред него. Като се прибави и нейната очарователна усмивка, която беше истинско удоволствие. Раменете му леко се приведоха напред. Господи, той беше пленен от тази чаровница също така, както и онова говедо, Джимбо.
Когато те приближиха каютата на Нора, Матю с мъка се отърси от вцепенението си и промърмори:
— Няма да я изморявате, разбрахме се, нали?
Сара кимна с глава, после отстъпи, за да изчака Матю да й отвори вратата. Той обаче не разбираше какво трябва да направи, докато тя не му показа с жест какво иска. След като той широко отвори вратата пред нея, Сара му благодари, прекрачи прага, а Матю затвори вратата зад гърба й.
— Никога досега не съм виждала Матю по-смутен! — заяви леля й.
— Не го забелязах — призна Сара и се усмихна на Нора. После се приближи към леглото, за да я целуне. Нора беше подпряна на куп пухкави възглавници. — Но забелязах колко силно се тревожи той за твоето състояние, лельо — съобщи Сара. Тя взе един стол, седна и оправи гънките на роклята си. — Смятам, че той е станал твой покровител.
— Матю е красив мъж, нали, Сара? И с добро сърце. Характерът му е като на покойния ми съпруг, въпреки че двамата на външен вид нямат нищо общо.
Сара се усмихна.
— Ти като че ли си малко влюбена, а?
— Глупости, дете. Не съм на възраст да се влюбвам.
Сара смени темата на разговора.
— По-добре ли се чувстваш днес?
— Да, скъпа — отговори Нора. — А ти как се чувстваш?
— Прекрасно, благодаря.
Нора поклати главата си.
— Не ми изглеждаш прекрасно — заяви тя. — Сара, седнала си на ръба на стола и седиш като на тръни. Имам чувството, че ще хукнеш при първото предизвикателство. Нейтън ли е причината за безпокойството ти?
Сара бавно кимна с глава.
— Безпокоях се също и за теб, разбира се — призна тя. — Но сега, като те видях, съм вече спокойна.
— Не сменяй темата — заповяда Нора. — Искам да говорим за Нейтън.
— Аз не искам.
— Макар и да не искаш, ще говорим за това — продължи тя. — Как се разбирате двамата?
Сара повдигна наперено рамене.
— Както може да се очаква, вече показва своите наклонности.
Нора се усмихна.
— Целуна ли те вече?
— Нора, не трябва да ми задаваш такъв въпрос.
— Отговори ми! Целуна ли те?
Сара сведе очи, преди да отговори.
— Да, целуна ме.
— Добре.
— Щом ти го казваш.
— Виж, Сара. Знам, че Нейтън не е точно такъв, какъвто ти си го създала в представата си, но само ако надзърнеш под суровата му външност, ще видиш, че си намерила добър мъж.
Сара беше решила да поддържа лек разговор.
— О? — пошегува се тя. — И откъде знаеш какъв съм си го представяла?
— И в най-дръзките си мечти може би не си могла да си представиш, че си женена за човек като Нейтън. Той наистина е малко особен на пръв поглед, нали?