Свят на смъртта III
- Автор: Гаррисон Гарри Максвелл
- Серия: deathworld #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Манчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свят на смъртта III». Краткое содержание книги:
— Кажи му, че искаме да отидем там, където са войниците! — нареди Темукин и пленникът бързо заклати глава в знак на съгласие. Нищо чудно. В едно примитивно стопанство селяните едва ли хранят добри чувства към войниците, които събират данъци и ги държат в подчинение. В бързината си да даде необходимите сведения той взе да бръщолеви нещо. Преводачът разясни думите му.
— Казва, че тук има много войници — колкото пръстите на две ръце, а може би и на пет. Въоръжени са и са добре укрепени. Имат и още нещо, някакво оръжие, но не мога да схвана какво точно приказва.
— Колкото пръстите на пет ръце — каза Темукин, усмихна се и погледна косо. — Уплаши ме.
Номадите край него избухнаха в гръмогласен смях, затупаха се по гърбовете и избързаха да съобщят това и на останалите. Джейсън не го смяташе за голямо остроумие, но пък оценяваше високия им дух.
Изведнъж всички млъкнаха, тъй като се приближиха двама войници, които подпираха и почти влачеха един от другарите си. Той подскачаше на един крак, като всячески се мъчеше да не стъпва с другия, и щом вдигна изкривеното си от болка лице към Темукин, Джейсън разпозна в него мъжа, който беше ранен от селянина с бойната тояга.
— Какво е станало? — попита Темукин, а в гласа му не бе останала и следа от смях.
— Кракът ми… — отвърна дрезгаво раненият, някакъв по-дребен вожд.
— Дай да видя! — заповяда пълководецът и войнишкият ботуш бе незабавно срязан.
Коляното му бе зверски натрошено, капачката му — толкова лошо счупена, че от кожата стърчаха парчета бели кости. От раната бавно се процеждаха струйки кръв. Войникът положително изпитваше невероятна болка, обаче не издаваше нито звук. Джейсън разбираше, че е необходима опитна хирургическа намеса и подмяна на кости, за да може човекът отново да ходи, и се питаше каква ли ще е участта му в този варварски свят. Съвсем скоро всичко му се изясни.
— Не можеш да вървиш, не можеш да яздиш, не можеш да бъдеш войник — отсече Темукин.
— Зная това — отвърна раненият, като се стегна и отблъсна ръцете на тези, които го придържаха. — Но ако трябва да умра, искам да умра в бой и да бъда погребан с палците си. Ако съм без палци, няма да мога да държа сабята си и да се боря с демоните в преизподнята.
— Така да бъде — съгласи се Темукин и извади сабята си. — Ти беше добър войник и добър приятел и аз ти пожелавам успех в предстоящите ти битки. Самият аз ще се бия с теб, тъй като е чест да бъдеш изпратен долу от един пълководец.
Битката нямаше ритуален характер и раненият се справяше добре, въпреки натрошеното си коляно. Но Темукин се биеше така, че противникът му не можеше да не стъпи на счупения крак, а това не беше по силите му и в този миг сабята се заби под ребрата му и той издъхна.
— Имаше още един ранен — рече Темукин все още с извадена окървавена сабя. Напред излезе войникът със счупената ръка, която беше привързана към рамото му.
— Ръката ще се оправи — възрази той. — Кожата не се е разкъсала. Мога да се бия и да яздя, но не мога да държа лък.
Темукин се поколеба за миг, преди да отговори.
— Всеки човек ни е крайно необходим. Ако можеш да вършиш тези неща, ще се върнеш с нас в лагера. Тръгваме веднага щом погребете този. — И той се извърна към Джейсън. — Ще яздиш отпред до мен, без да издаваш глупави звуци. — Той очевидно нямаше високо мнение за войнишките способности на Джейсън, а Джейсън от своя страна нямаше голямо желание да го опровергава. — Ще търсим войниците. Белките са нападали тази местност в миналото, но с не повече от двама-трима души наведнъж, тъй като е опасно да се спускат повече моропи долу. Те избягват войниците и се нахвърлят на тези чифлици. Били са се и с войниците и за барута научих именно от тях. Убили са един войник и му взели барута, но като го подпалих, той само изгоря. Обаче белките се кълнат, че той се взривявал, а и други са ми казвали същото, тъй че им вярвам. Ние ще им вземем барута и ти ще направиш така, че да се взриви.
— Само ме заведи при него — рече Джейсън — и аз ще ти покажа как става.
Те се лутаха из гората доста дълго след полунощ и най-сетне пленникът им сълзливо си призна, че е загубил пътя в тъмното. Темукин го би, докато онзи взе да вие от болка, а след това неохотно заповяда на хората си да почиват до сутринта. Дъждът бе завалял отново и те потърсиха подслон под дърветата, макар че и под тях капеше.
Джейсън имаше лош вкус в устата си. Този път причината не беше сготвената върху тор храна или отвратителният ачадх, а клането при чифлика — приближи ли се човек до дърветата, загубва гората от погледа си. От известно време той живееше с номадите като номад и се бе приобщил към нравите им. Интересен народ, а откакто се бе пренесъл в лагера на Темукин, те му се струваха дори мили и ако не бяха най-веселите хора в галактиката, то поне човек можеше да се разбира с тях. Бяха честни по свой начин — спазваха някакви свои закони. Но бяха и хладнокръвни убийци и главорези. Какво от това, че убиваха в съответствие със собствената си ценностна система. Положението не се променяше. Промушеното дете бе все пред очите му и Джейсън се размърда неспокойно върху подгизналите листа.