Дукесата
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: montgomery #10
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дукесата». Краткое содержание книги:
Тревилиън се облегна на стената и загледа как Клер подскача чевръсто над мечовете. Бързо усвояваше сложните стъпки и фигури и два часа по-късно вече танцуваше доста прилично. Тримата гайдари — чаровници като почти всички шотландци — ускориха ритъма, докато Клер заподскача толкова бързо, че полите хвърчаха около бедрата й.
Тревилиън влезе в обичайната си роля на наблюдател. При многобройните си пътешествия беше присъствал на безброй празненства и беше видял какво ли не. Както каза и Клер, беше ставал свидетел на безброй жестокости. Веднъж диваците, за да отпразнуват пристигането му в тяхното африканско село, разпънаха на кръст един човек. Беше видял стотици кервани с роби. „Цивилизованият“ свят се ужасяваше от варварството на робовладелството, но Тревилиън би могъл да възрази, че робството е нищо в сравнение с онова, което всеки ден се разиграваше в селищата на примитивните племена.
Някой се грижеше чашата му с уиски да бъде винаги пълна. Мъжете тук започваха да пият уиски от сутринта и не спираха до вечерта. Но човек твърде рядко можеше да срещне пиян шотландец, тъй като в суровия планински климат тялото имаше нужда от много повече енергия и алкохолът бързо се разграждаше.
Тревилиън седя с часове така, отпиваше от чашата си с уиски и наблюдаваше как хората се смеят и пеят. Не мина много време и надойде още народ от околните паланки и махали, някои доста отдалечени от къщата на Мактарвит. Изглежда някакви си десетина мили бяха за шотландеца като една крачка.
А Клер — Клер наистина приличаше на шотландка, дори повече, отколкото той, Хари или който и да е друг обитател в Брамли Хол. Колко време беше минало, откакто някой от семейството бе излязъл извън имението? Когато на Хари му потрябваше нов костюм или приключение — той запрашваше за Лондон. Другите се местеха от едно имение в друго, без да променят ни най-малко начина си на живот. Името Маккарън бе шотландско и носителят на титлата беше същевременно и главатар на клана, но отдавна вече този факт нямаше никакво значение за фамилията. Бащата на Тревилиън наистина много говореше за традицията, но само на най-големия си син — на онзи, който някога щеше да стане дук. А с Тревилиън въобще не разговаряше — освен за лошото му държание, когато пак беше изял нещо без разрешение. Най-големият син беше любимецът на бащата, а пък майката обичаше само Хари. За Тревилиън и двамата почти не се грижеха и той, оставен на самотек, можеше да трупа колкото си иска житейски опит.
Но накрая все пак го заловиха на местопрестъплението и го изпъдиха от къщата. Години наред се беше появявал само от дъжд на вятър. От член на семейството се превърнал в гост, когото никой не зачиташе.
— Но вие треперите — каза Клер и се наведе над него. Хубавото й лице беше заруменяло от танците. Никога не му беше изглеждала толкова привлекателна.
Тревилиън не можеше да допусне едно очарователно момиче да го покровителства като майка.
— Глупости! Никога не съм се чувствал толкова добре.
Клер му се усмихна и после обяви пред всички, че е уморена и трябва да се прибира вкъщи, а я чака дълъг път. Гостите бяха изненадани, че една дама ще върви пеш. Но тя им каза през смях:
— Та Брамли е само на една крачка оттук.
Протегна ръка на Тревилиън, за да му помогне да стане, но той се направи, че не я вижда. Мактарвит го погледна втренчено в очите и му предложи каруца.
— За нищо на света — заяви Тревилиън сърдито и се отдалечи през къпиновите храсти.
След като се сбогува със селяните, Клер го настигна запъхтяна.
— Не беше много възпитано от ваша страна. Хората бяха толкова мили с нас.
— Към вас може би да, но не и към мен. — Вече усещаше, че краката му се подгъват. Съжаляваше, че не прие предложената от стареца каруца, но бе невъзможно да се върне обратно и да покаже слабостта си пред всичките тези хора. И — което беше още по-важно — не искаше да изглежда безхарактерен в очите на Клер.
А тя вървеше след Тревилиън и се питаше какво ли става с него. Вървеше с наведена глава и прегърбени рамене, като с усилие се подпираше на желязната си тояжка. Учудиха я думите му, че любезността на селяните се отнасяла само за нея. Поне четири пъти забеляза хората да се взират в лицето му и да кимват одобрително, щом го познаеха. И три от по-възрастните жени непрекъснато се въртяха около него и се грижеха за яденето и пиенето му.
Докато вървяха, Тревилиън се препъна два пъти. Първия път тя понечи да му помогне, но той я отпъди с жест. Вторият път обаче не я отблъсна и тя го прегърна през кръста. Забеляза, че беше вдигнал висока температура.