Завинаги в твоята прегръдка
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илия Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Завинаги в твоята прегръдка». Краткое содержание книги:
Зиновия изпъшка от отчаяние, скочи от перваза и избяга в най-далечния ъгъл на стаята, където постоя няколко мига, докато си поеме дъх. Бузите й горяха, но не заради застоялия въздух в стаята, а от пламенния му поглед. Сърцето й сякаш искаше да се изтръгне и препусне така бясно, както препускаха мислите й. Какво ли щеше да си помисли за нея? Какво ли щеше да разправя за безсрамието й? Нима не бе видял достатъчно в банята, та трябваше сега отново да я подлага на този срам? О, да можеше просто да изчезне! Да се маха в Англия, където му беше мястото! Да не я унижава повече!
Входната врата изскърца и се отвори широко. Тирон се отърси от очарованието и се извърна, веейки си с шапка, за да охлади кипналата си кръв. Какво и да му донесеше този ден, възможността да зърне болярката си струваше дългата езда от неговата казарма под палещото слънце.
Али излезе на прага и изгледа с известно любопитство високия мъж, оглеждайки израненото му лице, сетне предпазливо попита:
— Вие ли сте човека, който спаси господарката ми?
— Имам честта да претендирам за тази заслуга — любезно отвърна Тирон и се опита да се усмихне на старицата.
Взирайки се в обсипаната с брилянти брошка, която лежеше в дланта й, Али я потупа със сбръчкания си пръст:
— Това наистина е на болярката Зиновия. Каква награда искате за нея?
— Не на мен трябва да бъде дадена наградата. Един от хората ми намери брошката на земята. Ако господарката ти реши, би могла да му се отблагодари, но не бих искал сега да я карам да ми отговаря. Ще се върна утре. Може би тогава ще ми бъде оказана честта да се обърна лично към болярката.
— Не виждам защо да си правите този труд — студено се намеси Ана. — Ще изпратим наградата във вашия полк.
— Това изобщо не ме затруднява — увери я добродушно Тирон. — За мен ще е голямо удоволствие да видя отново болярката… разбира се, за да се уверя, че е оздравяла.
Той пресрещна ледения поглед на княгинята и се направи, че не разбира какво се крие зад него. Вече си бе осигурил предлог да дойде пак.
Тирон сведе поглед и видя, че блестящите сини очи на прислужницата ирландка го гледат одобрително и осъзна, че е спечелил съюзник. Въпреки болката, която го прерязваше всеки път, щом разтегнеше разранените си устни, той се постара да се усмихне на прислужницата, показвайки блестящите си бели зъби.
— Не бихте ли искали да ви превържем? — побърза да предложи Али, сетне разочаровано поклати глава, когато Ана нервно се изкашля, за да си прочисти гърлото:
— Сигурна съм, че той има лекари, при които би могъл да отиде — заяви княгинята, без дори да се опитва да прикрие раздразнението си.
— Боя се, че с подобна помощ бих досадил на вашата стопанка — Тирон отново се постара да се усмихне. — Трябва да тръгвам, но ще бъдете ли така добра да предадете на вашата господарка, че й желая скорошно оздравяване. Надявам се, че състоянието й ще се подобри до утре.
— О, ще се подобри — увери го Али. — Аз ще имам грижата за това!
Тирон й се поклони леко и като нахлупи шапката на главата си, засмян тръгна към коня си. Макар и да не бе спечелил одобрението на болярката, поне си бе осигурил подкрепата на някой съвсем близо до нея. А това можеше да помогне младата жена да подобри мнението си за него.
СЕДМА ГЛАВА
На следващата сутрин Зиновия побърза да слезе в трапезарията. След като можа да се увери, че следобедната жега превръща нейната стая в инструмент за изтезания, на следващия ден тя предпочете да не се преструва, на неразположена. Бе стигнала до извода, че няма нищо привлекателно в това да бъдеш изпечен жив. Малките й нозе проблясваха като неясно петно под полите, докато слизаше по стълбите с възвърнато добро настроение, готова да прояви благосклонност дори към Иван Воронски. Тромавите поучения на дяка едва ли щяха да бъдат толкова мъчителни, колкото задухата и самотата на спалнята й.