История на Стария свят — Изтокът и Гърция

В архитектурата и в орнамента на тия дворци и палаткиняма нищо ново, нищо, което да е създадено от самите асирийци. Стените и портите с техните гении-пазители са създадени от хетите, култовите храмове по произход са от Вавилония, а палатките са от номадите-бедуини в пустинята и от номадите-иранци. Оттам са дошли в Асирия и тъй богатите икрасиви конски принадлежности на конницата им и на военните им колесници. Навсякъде личи преди всичко продължение на вавилонските традиции: и в историческите релефи, изобразяващи походите на царете, и в многоцветните разкошни плочки, и в традиционното богато облекло на царя, и в склонността да се създават все нови и нови своеобразни фантастични същества — олицетворения на зли и добри гении, ту като хора, ту като животни, ту като птици, ту като змейове, ту като риби.

Обаче вавилонската традиция най-ясно личи в самия дух на асирийското изкуство. Нека си спомним, как още шумерското изкуство проявяваше склонност да дава в скулптурите си драматични и реалистични картини от военния живот на народа и то с редица страшни, дори трагични подробности. Тая насока в художественото творчество достига до най-високата си точка на развитие в Асирия, създателката на натуралистичния историчен релеф, който е тъй далеч от опростените и пълни с условност египетски изображения на битки и победи. В асирийското изкуство всичко е пълно с живот — суров, жесток, измъчващ нервите, но истински, неизмислен, без условности, и с това толкоз по-ужасен. Асирийският художник обича преди всичко картините на смъртта, на унищожението, на мъките и страданията. И никой друг не е умеел тъй точно и тъй хубаво да предаде агонията на убити на лов животни, както асирийските майстори. По-вдървени са фигурите на умиращи хора, но и в тях, в тия фигури, от които одират кожата им, или на които избождат очите, и в тях се чувства естественият ужас на страданието. Всичко в тия грамадни картини е реално. И пейзажът, ту планински или горски, с пълзяща по планинските пътеки армия, ту блатен с безкрайни бурени и тръстика; и реките, влачещи войски на салове, поддържани от напълнени с въздух мехове; и крепостите, гордо вдигнали назъбените си стени по планински върхове; и лагерът на асирийската армия с царската палатка, с камили, магарета и коне; и боят на непобедимата асирийска тежка конница с бедуини на камилите им; и царският лов с породисти кучета и с чистокръвни коне, и бягащите, в ужас и убивани антилопи, сърни, газели и яростно защищаващите се лъвове. Не липсва също тъй и романтичната и идилична нотка. Наред с изображенията на кланета и изтезания тия художници са били способни да рисуват и трогателни сцени от семейния живот; те могат да събудят у зрителя чувство на жалост и съчувствие към нещастните пленници, насила преселвани в непознати и страшни местности или пък откарвани като добитък към оградата, предназначена за пленници. Явно личи също и хумор в трагичните и патетични сюжети. За учудване е майсторството на асирийските художници във всички тия картини. Дори и гърците не са успели да доловят тъй дълбоко и да предадат тъй реално характерните черти на външния облик и на психиката на животните. Единствени само римляните, и то в епохата на империята, са създали в своя тъй наречен триумфален исторически релеф достойни съперници па асирийските художествени летописи. Но асирийското изкуство не е изцяло традиционно изкуство. Техните майстори са могли да преобразят старото, да го направят свое собствено творение и да внесат в него нови и оригинални елементи. И тъкмо в това се състои силата и величието на творческото изкуство, на която страна и да принадлежи. Изкуството на Асирия расте и се развива пред нашите очи. Започва с грубо подражание на Вавилон, но скоро след това личат вече първите му опити за истинско творчество през времето на Ашурназирпал; при Саргон и Синахериб то се засилва и развива; а при Ашурбанипал, в навечерието на загиването на Асирия, скулптурите в двореца на Ниневия отбелязват най-високи постижения, при които изкусната композиция съперничи на тънката, фина изработка.