Перфектен убиец

— Тази планета е под протекцията на Маркиз Куиксбъри — каза Найтхоук. — Той няма желание да ти пречи да се изплъзнеш на полицията.

— Доста мило от негова страна.

— Просто иска да се съобразиш с факта, че Аладин принадлежи на него…

— С удоволствие.

— … и да му платиш малък данък, че ти позволява да заредиш тук.

— Колко малък данък?

— Половината — отвърна Найтхоук.

Дядо Коледа отметна глава назад и се разсмя.

— Знаеш ли колко нещо нося?

— Да, зная.

— И Маркиза смята, че ще му дам нещо на стойност двадесет милиона кредита, само защото ми е позволил да си напълня ядрения реактор?

— Надява се, че така ще направиш — каза Найтхоук.

— Е, той може да си се надява. Да разбирам ли, че алтернативата си ти?

— Точно така.

Двете бири пристигнаха и те си взеха по една.

— Е, ако си поне наполовина добър, колкото съименника си, значи си два пъти по-добър от мен. Признавам си го открито. Така че защо не поотложим стрелбата и не си поговорим първо за бизнес.

— Мислех, че това правим.

— Не — отговори Дядо Коледа. — Говорехме за заплахи, за кожодерство и за Маркиза. Хайде сега ти и аз да поговорим за бизнес. Какво ще кажеш?

Найтхоук отпи от бирата си и помисли върху предложението на по-възрастния мъж. Най-накрая кимна в знак на съгласие.

— Не ми коства нищо да те изслушам.

— Между другото, какво е това… хмм… нещо на коляното ти?

— Не трябва да те притеснява — каза Найтхоук. — Казва се Свещено кълбо.

— И какво прави?

— Не съм забелязал да прави нещо.

— Тогава явно наистина е свещено.

— Май не обичаш много религията — каза Найтхоук.

— Да, горе-долу това е положението.

— Винаги ли си мразил църквите?

— Право да си кажа, навремето бях свещеник — ухили се Дядо Коледа. — Цели шестнадесет години спасявах души, кланях се на Бога и отбягвах плътските изкушения. Бях като икона; всяка майка би си мечтала синът й да стане такъв, какъвто бях аз.

— И какво стана?

— Имаше един младеж в нашата църква. Много приличаше на теб, независимо че не беше убиец. Въпреки това го арестуваха за изнасилването и убийството на две сестри от паството. Много улики сочеха към него, ала той ми се закле върху библията си, че е невинен и аз му повярвах. Поразучих това-онова и открих, че един хирург, един от най-богатите ни и уважавани членове, беше истинският извършител. Работата бе там, че не разполагах със сигурни доказателства за пред съда.

Дядо Коледа направи пауза и изпи последната глътка от бирата си.

— Помислих си, че не мога да докажа пред съда, че хирургът е виновен, но мога да кажа фактите на някой добър адвокат, който да се произнесе пред журито, така че те да не са толкова сигурни, че младежът е виновният.

— Успя ли?

— Не можах дори да опитам. На следващия ден по-висшестоящите ми се обадиха и ми казаха да си гледам духовните занимания и да оставя светската дейност на светските личности. Епископът ми обясни, че ако замесим името на хирурга в тази мръсотия, той ще спре да прави щедри дарения на църквата. Други изтъкнаха, че младежът бил арестуван за грабеж няколко години преди това и загубата му не била кой знае какво. След това, тъй като не можаха да ме сплашат, хирургът нае най-скъпия адвокат на планетата и за два дни произведоха петнадесет обвинения срещу мен. Не можех да си отворя устата, не можех да правя нищо, не можех да се появявам където и да е, не можех да изказвам мнението си. Съвсем ме притиснаха, повярвай ми.