Гола в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Николова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Гола в смъртта». Краткое содержание книги:
— Имате ли някой от тях?
— Не. — Елизабет вдигна поглед, внезапно застанала нащрек. — Държеше ги в един сейф, струва ми се. Всичките.
— Някоя банка тук във Вирджиния ли използваше?
— Доколкото знам, не. Ще проверя и ще видя какво мога да открия. Мога да проверя сред вещите, останали тук.
— Много ще съм ви благодарна. Ако се сетите за нещо — нещо, каквото и да било, име, забележка, независимо колко обикновена може да е, моля ви, обадете ми се.
— Ще го направя. Тя никога не е споменавала за приятели, лейтенант. Това ме безпокоеше, дори когато се надявах, че самотата ще я върне у дома. Ще я отдели от живота, който водеше. Използвах дори един мой познат, с мисълта, че той ще бъде по-убедителен от мен.
— Кой по-точно?
— Рурк. — Очите на Елизабет отново се напълниха със сълзи, които се мъчеше да преглътне. — Само няколко дни преди да я убият, аз му се обадих. Познаваме се от години. Попитах го дали ще бъде възможно да й уреди покана за едно събиране, на което знаех, че той ще присъства. Отказа ми, защото Рурк не е от хората, които се месят в семейните отношения. Но аз използвах приятелството ни. Помолих го да се сприятели с нея и да й поговори. Да й каже, че има и други начини една привлекателна жена като нея да осмисли живота си. Той го направи заради мен и съпруга ми.
— Вие сте го помолили да започне връзка с нея? — попита Ив внимателно.
— Помолих го да стане неин приятел — поправи я Елизабет. — Да застане до нея. Помолих него, защото в него имам най-голямо доверие. Тя се беше откъснала от всички нас, а аз имах нужда от някого, в когото да вярвам. Разбирате ли, той никога не би я наранил. Той никога не би наранил човек, когото обичам.
— Защото ви обича ли?
— Защото е загрижен за нас — обади се Ричард Деблас от вратата. — Рурк е много загрижен за нас с Бет и за още неколцина други. Но да ни обича? Не съм съвсем сигурен дали би си позволил да се отдаде на такова несигурно чувство.
— Ричард. — Увереността на Елизабет се разклати, когато тя се изправи на краката си. — Не те очаквах толкова рано.
— Свършихме бързо. — Той се приближи до нея, взе ръцете й в своите. — Трябваше да ми се обадиш, Бет.
— Аз не… — Тя спря и го погледна безпомощно. — Надявах се, че ще се справя сама.
— Не е необходимо с нищо да се справяш сама. — Той продължи да държи ръцете на съпругата си, когато се обърна към Ив. — Вие трябва да сте лейтенант Далас?
— Да, господин Деблас. Имам няколко въпроса и се надявах, че ще бъде по-лесно, ако ги задам лично.
— Ние със съпругата ми сме готови да съдействаме с каквото можем. — Той остана прав — положение, което Ив прецени като изразяващо достойнство и резервираност.
Нямаше нищо от нервността или крехкостта на Елизабет у мъжа, който стоеше до нея. Той поемаше отговорността, реши Ив, защитавайки жена си и бранейки собствените си чувства с еднаква загриженост.
— Говорехте за Рурк — продължи той. — Може ли да попитам защо?
— Казах на лейтенанта, че съм помолила Рурк да се види с Шарън. За да се опита да…
— О, Бет. — С жест, който изразяваше едновременно отегчение и примирение, той поклати глава. — Какво би могъл да направи той? Защо ще го въвличаш в това?
Тя отстъпи встрани, изражението й бе така отчаяно, че сърцето на Ив се сви от мъка.
— Зная, че ми каза да оставя нещата такива, каквито са, че трябва да я оставим да си отиде. Но аз бях длъжна да опитам отново. Тя можеше да се свърже с него, Ричард. Той беше някакъв изход. — Сега Елизабет говореше бързо, думите й бяха объркани. — Може би щеше да успее да й помогне, ако бях го помолила по-рано. Много малко са нещата, които не би могъл да направи, когато има достатъчно време. Но нямаше време. Нито детето ми.
— Добре — промърмори Ричард и хвана ръката й. — Стига.
Тя отново се овладя, отдръпна се и си пое въздух.
— Какво друго мога да направя аз, лейтенант, освен да се моля за справедливост?
— Обещавам ви справедливост, госпожо Баристър.
Елизабет затвори очи и прие тези думи като упование.
— Мисля, че ще успеете. Не бях сигурна в това, дори след като Рурк ми се обади за вас.
— Той ви се е обадил, за да обсъжда случая?
— Той се обади, за да разбере как сме и за да ми каже, че съвсем скоро ще ме посетите. — Тя почти се усмихна. — Той рядко греши. Каза ми, че сте компетентна, организирана и всеотдайна в работата си. Вие сте точно такава. Радвам се, че успях сама да се убедя в това, и сега, като зная, че вие разследвате на убийството на дъщеря ми, ще бъда по-спокойна.
— Госпожо Баристър — поколеба се Ив само миг, преди да реши да рискува. — Какво бихте казали, ако ви открия, че Рурк е сред заподозрените?