Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
— Тези предрешени уикци — каза Дюйкър — не бяха от официалната свита по посрещането. Колтейн ги е внедрил на пазара.
— Хитро псе е нашият Колтейн.
Дюйкър поклати глава.
— Само че вече се разкриха.
— Е, да. И показаха, че са готови да дадат живота си, за да защитят гражданите на Хисар.
— Ако Колтейн беше тук, съмнявам се, че щеше да им нареди да излязат напред, Кълп. Те просто горят от желание да влязат в бой. Защитата на тълпата няма нищо общо с това.
Магът потърка чело.
— Дано хисарците да са повярвали в обратното.
— Хайде — подкани го Дюйкър. — Да му ударим по някое вино. Знам едно добро място на Имперския площад, а пътьом ще ми кажеш колко топло прие Седма новия си Юмрук.
Тръгнаха. Кълп се засмя.
— С респект — може би, но чак топло не бих казал. Той изцяло промени ученията им. Откакто е дошъл, сме упражнили само веднъж боен строй, а той пое командването още същия ден.
Дюйкър се намръщи.
— Чух, че изтощава войниците до смърт, че дори не му е нужно да налага вечерния режим, защото всички били толкова капнали за сън, че до осмата камбана войнишките бараки ставали тихи като гробници. Но ако не упражнявате колела, костенурки и стени с щитове, какво тогава?
— Онзи порутен манастир на хълма южно от града, нали го знаеш? Останали са само основите, освен централния храм, но цялото му било е покрито с високи до гърдите стени, като малък град. Сапьорите ги вдигнаха, сложиха покриви на някои. То поначало си беше гмеж от криви улички и проходи, но Колтейн накара сапьорите да го превърнат в кошмар. Готов съм да се обзаложа, че още има войници, които се въртят из тях, напълно изгубени. Уикецът ни изкарва там всеки следобед — имитация на улични боеве, налагане на контрол, нападения на сгради, пробивна тактика, извличане на ранени. Войниците на Колтейн играят ролята на бунтуващите се тълпи и мародерите и, казвам ти, историко, направо са родени за това. — Замълча, колкото да си поеме дъх. — Всеки ден… се печем на слънцето, пръснати по отделения, и всяко отделение получава неизпълними задачи. — Намръщи се. — При този нов Юмрук всеки войник на Седма е умирал поне десетина пъти, ако не и повече, в играта на уличен бой. Дотук ефрейтор Лист го убиват на всяко учение, побърка се горкото момче, а през цялото време уикците се смеят дивашки и реват.
Дюйкър не каза нищо. Продължиха към Имперския площад. Чак когато навлязоха в Малазанския квартал, историкът заговори:
— Е, а някакво съперничество между войската на Седма и уикския полк има ли?
— И още как. Тактиката му е ясна, но прекалява според мен. Ще видим след няколко дни, когато се включат и уикските пиконосци. Ще има свади, помни ми думата.
Излязоха на площада.
— А ти? — попита Дюйкър. — Каква задача е възложил Колтейн на кадровия маг на Седма?
— Шашми. По цял ден правя илюзии. Черепът ми направо ще се пръсне.
— Илюзии? В играта на боеве?
— Да, и това прави задачите неизпълними. Повярвай ми, доста ругатни се изсипват по мой адрес, Дюйкър. Не са една и две.
— И какво правиш с магиите си, дракони?
— Де да бяха дракони. Създавам малазански бежанци, историко. Стотици. И понеже на Колтейн не му стига войниците да мъкнат хиляда тежки плашила, тия, дето ги правя аз, бягат не накъдето трябва или отказват да напуснат домовете си, или мъкнат мебели и друга покъщнина. Заповедта на Колтейн: моите бежанци да създават суматоха и така да причиняват повече загуби от всеки друг вражески елемент в упражненията. Не съм популярен напоследък, Дюйкър.
— А със Сормо Е’нат какво става? — попита историкът и устата му внезапно пресъхна.
— С чародея ли? Няма го никакъв.
Дюйкър кимна замислено. Вече бе предположил какъв ще е отговорът. „Ти си броиш камъните из пясъка, Сормо. Докато Колтейн кове Седмата за стража на малазанските бежанци.“
— Маг?
— Е?
— Да умреш десет пъти в игра на битка не е нищо. Когато е истинско, умираш веднъж. Сръгай я Седмата, Кълп. По всякакъв възможен начин. Покажете на Колтейн на какво е способна Седма — поговори с всеки командир на отделение. Още тази вечер. От утре почнете да си изпълнявате задачите си, а аз ще поговоря с Колтейн за един ден почивка. Покажете му какво можете и той ще ви я даде.
— Откъде си толкова сигурен?
„Защото времето изтича, а вие сте му нужни. Страшно му трябвате.“
— Изпълнете си задачите. Юмрука го остави на мен.
— Добре. Ще видя какво мога да направя.
Ефрейтор Лист „загина“ още в първите минути на сражението-игра. Бълт, който командваше развилнялата се тълпа уикци по най-широката улица на „града“ от руини, лично цапардоса нещастния малазанец в слепоочието толкова силно, че момчето се просна в несвяст в прахта. След това воинът ветеран метна Лист на рамо и го изнесе от полето на битката.