Високият прозорец

Тя се приближи до бюрото и се загледа надолу, като че броеше медните украшения. Видя кристалната гарафа, извади запушалката, сипа си една чаша и я гаврътна с рязко движение на ръката.

— Вие ли сте Марлоу? — попита, като ме гледаше.

Опря се на ръба на бюрото и кръстоса глезени.

Отвърнах, че аз съм Марлоу.

— Общо взето — каза тя, — сигурна съм, че никак няма да ми харесате. Тъй че казвайте, каквото имате да казвате, и изчезвайте.

— Това място ми харесва най-вече с точното придържане към шаблона: полицията на вратата, врявата във фоайето, гардеробиерката и продавачката на цигари, дебелият, мазен сладострастник и пищната отегчена бар-дама, добре облеченият, пиян и отвратително груб директор, който наруга бармана, тихият, силен мъж с пистолета, собственикът на заведението с меката сива коса и маниери, заимствувани от второкласен филм, а сега и вие — високата тъмнокоса певица на любовни романси с надменна, подигравателна усмивка, дрезгав глас и циничен речник.

— Нима? — попита тя, пъхна цигарата между устните си и бавно смукна. — А какво ще кажете за остроумното ченге с предразполагащата усмивка, което пробутва номера от времето на баба ми?

— Как мислите, защо изобщо разговарям с вас?

— Ето нещо, което не ми е известно. Защо?

— Тя си я иска обратно. Веднага. Иначе ще имате неприятности.

— Аз пък помислих… — започна тя и млъкна.

Наблюдавах я как прогони от лицето си внезапно появилия се интерес, наведе глава и взе да си играе с цигарата.

— Какво си иска тя обратно, мистър Марлоу?

— Брашъровата монета.

Вдигна очи към мен и кимна; спомни си и ме остави да видя, че си е спомнила.

— А, Брашъровата монета.

— Ловя се на бас, че съвсем бяхте забравили за нея.

— Е, не. Виждала съм я няколко пъти. Значи си я искала обратно. Да не би да намеквате, че според нея аз съм я взела?

— Именно.

— Мръсна дърта лъжкиня! — извика Линда Конкуест.

— Това, че мисли така, не означава непременно, че е лъжкиня; може просто да греши. Значи тя не е права?

— За какво ми е да вземам глупавата й стара монета?

— Струва много пари. Тя смята, че може би имате нужда от пари. Доколкото разбрах, свекърва ви не е била особено щедра.

Тя се засмя — звънък, презрителен смях.

— Не — каза. — Не можем да кажем, че мисис Елизабет Брайт Мърдок е щедра.

— А може би трябва да ви зашлевя един шамар! Тя загаси цигарата си в медния аквариум за рибки, проби разсеяно фаса с ножа за писма и го хвърли в кошчето за отпадъци.

— А сега да преминем към по-важни въпроси — казах аз. — Ще му дадете ли развод?

— Срещу двадесет и пет хиляди — отговори тя, без да ме погледне. — С най-голямо удоволствие.

— Значи, не сте влюбена в него?

— Не ме разсмивайте, Марлоу.