Пристъп
- Автор: Кук Робин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пристъп». Краткое содержание книги:
Кардиналът се облегна на стола си. Размени бърз поглед с отец Малоуни.
— Молбата ви е доста необичайна — каза той. — Църквата има ясно становище по въпроса. Край на тестовете с плащеницата. Разрешават се само експерименти, които да доведат до правилното й съхранение.
— Не се интересувам от тестове — бе категоричен Ашли.
— Защо тогава се нуждаете от това толкова мъничко парченце?
— Заради мама — простичко отговори Ашли. — Дълбокото ми желание е да го положа в урната с праха й, още щом си отида у дома идния път, така че пепелта от тялото й да се смеси с кръвта на Твореца. Урната й стои до тази на татко на полицата над огнището в старата ни ферма.
Каръл едва сдържаше презрителния си смях, като чу колко леко и убедително лъже сенаторът. Същата онази нощ той й бе казал, че баща му не разрешил да я погребат в двора на църквата и я заровили в гробището за бездомници край града.
— Вярвам — продължи Ашли, — че ако тя има някакво желание, то е тъкмо това, а то ще осигури на безсмъртната й душа вечно блаженство в рая.
Джеймс вдигна поглед към отец Малоуни.
— Не знам нищо за върнатите парчета, а ти?
— Не, Ваше високопреосвещенство — отговори отец Малоуни. — Но бих могъл да се поразровя. Архиепископ Манфреди, когото добре познавате, е назначен в Торино. Там е и монсиньор Гарибалди, мой добър познат.
Кардиналът отново се взря в Ашли.
— И ще сте доволен да получите само няколко влакна?
— За това ви моля — кимна Ашли. — Но трябва да споделя с вас, че са ми нужни час по-скоро, тъй като в много близко бъдеще планирам пътуване до дома.
— Ако успеем да вземем парченцето, как да ви го доставим?
— Тутакси ще изпратя мой човек в Торино — увери го Ашли. — Няма да поверя такова нещо нито на пощите, нито на обикновен куриер.
— Ще видим какво можем да направим — каза Джеймс и стана от стола си. — Надявам се, че скоро ще внесете закона, за който говорехте.
Ашли също стана.
— Още в понеделник сутринта, ваше Високопреосвещенство, при положение, че ми се обадите дотогава.
Стъпалата определено създаваха затруднение на кардинала и той ги заизкачва бавно, като често спираше, за да си поеме дъх. Пищните одежди ограничаваха движенията му и му държаха топло, особено когато се качваше към покоите си. Отец Малоуни се движеше плътно зад него и когато кардиналът спираше, отецът се заковаваше на място.
Кардиналът се държеше за перилата с едната си ръка, а с другата се опираше на коляното си. От време на време спираше да си почине и шумно издишаше въздуха от бледите си надути бузи. После разтъркваше челото си с пръсти. В сградата имаше асансьор, но той не го ползваше, сякаш искаше да се самонакаже.
— Да ви донеса ли нещо, ваше Високопреосвещенство? — попита отец Малоуни. — Ще го сваля долу, за да не изкачвате стръмните стълби. Денят беше доста напрегнат.
— Благодаря ти, Майкъл. Но ще трябва да се освежа, ако искам да остана до края на вечерята с кмета и нашия гост.
— Кога да се свържа с Торино? — използва момента отец Малоуни.
— След полунощ — задъхано отговори Джеймс. — Тогава в Италия ще е шест сутринта и ще можеш да ги хванеш преди литургията.
— Ако ми е позволено да забележа, ваше Високопреосвещенство, молбата е доста странна.
— Прав си! Странна и неочаквана! Ако сенаторът е правилно информиран, а бих се изненадал, ако не е така, съдейки по онова, което знам за него, няма да ми е трудно да изпълня молбата му, защото няма да е необходимо да се докосва самата плащеница. Но когато разговаряш с Торино, не забравяй да подчертаеш, че работата е дълбоко поверителна. Конфиденциалността трябва да е пълна и да не се оставят абсолютно никакви документи по случая. Ясно ли е?
— Съвършено ясно — отвърна Майкъл. — Съмнявате ли се в истинските цели на сенатора, ваше Високопреосвещенство?
— Това е единствената ми грижа — дълбоко въздъхна Джеймс; после възобнови усилията си нагоре по стълбите. — Сенаторът е майстор на пазарлъците. Сигурен съм, че самият той няма да се занимава с неразрешени проучвания, но може да се е договорил с някой друг, който е заинтересован и който сигурно ще направи нещо за него в замяна. Светият отец безапелационно постанови, че плащеницата не може да бъде подлагана на нови изследвания и аз съм напълно съгласен с него. Но мисля, че да размениш няколко свети влакна, за да осигуриш икономическата стабилност на църквата, е кауза свещена. Съгласен ли си, отче?