Ръката на Оберон [bg]

— Казах… няма значение. Какво знаеш за затворничеството на Бранд в такъв случай?

Той ме изгледа замислено.

— Всичко, което знам е, че имаше срив в неговата групировка. Не съм запознат с подробностите. По някакви причини, Блийс и Файона се страхуваха и да го убият, и да го оставят на свобода. Когато го измъкнахме от техния компромис — затвора, — Файона очевидно е решила, че оставянето му на свобода е по-опасно.

— А ти каза, че сам си се страхувал от него достатъчно, за да си готов да го убиеш. Защо сега, след цялото това време, когато всичко станало вече е история и властта отново е в други ръце? Той е слаб и практически безпомощен. Каква вреда може да нанесе сега?

Джулиан въздъхна.

— Аз не разбирам силите, които той владее, но те са невероятно големи. Знам, че може да пътува през Сенките само със съзнанието си — способен е както си седи в стола да се протегне мислено към Сенките, да намери там каквото търси и да го вземе, като използва единствено волята си, без да се помръдне от мястото си. А умее и физически да се придвижва през Сенките по подобен начин. Настройва съзнанието си на мястото, където иска да отиде, образува нещо като мислена врата и просто минава през нея. Ако е за въпрос, смятам, че понякога Бранд може да каже и какво си мислят хората. Той самият се е превърнал, според мен, в жива Фигура. Знам тези неща, защото съм го виждал да ги прави. Малко преди да го затворят, когато ние го бяхме поставили под наблюдение в двореца, той веднъж ни се изплъзна по този начин. Тогава е отишъл до сянката Земя и те е оставил в Портър. След като отново го заловихме, един от нас стоеше с него през цялото време. Още не знаехме, че умее да докарва разни неща от Сенките, обаче. Когато Бранд научи, че си избягал, довлече някакво ужасно чудовище да нападне пазещия го в момента Кейн и пак отиде при теб. Явно малко по-късно Блийс и Файона са го пипнали и аз не го бях виждал изобщо до вечерта в библиотеката, когато го върнахме обратно. Страхувам се от него, защото притежава смъртоносни сили, които не разбирам.

— В такъв случай, интересно как изобщо са успели да го затворят.

— Файона притежава подобни умения, а мисля, че същото важи и за Блийс. Двамата заедно явно са успели да неутрализират по-голямата част от силите на Бранд, докато създадат място, където те не биха могли да оперират.

— Не съвсем — възразих аз. — Той е изпратил съобщение на Рандъм. А веднъж се свърза и с мен, много слабо.

— Значи наистина не са успели докрай. И все пак, затворът вършеше работа. Докато не проникнахме заедно през защитата.

— Какво знаеш за всичките им игри около мен — затваряния, опити за убийство, спасявания.

— Направо не ги разбирам. Знам само, че ти беше част от борбата за надмощие в тяхната групировка. Помежду им имаше разцепление и ти можеше да бъдеш от полза и за двете страни. Затова, естествено, едната страна се опитваше да те убие, докато другата се стараеше да запази живота ти. В края на краищата най-умело се възползва от теб Блийс, в онова нападение, което беше подготвил.