Книга на Страшния съд
- Автор: Уилис Кони
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Думбалакова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Книга на Страшния съд». Краткое содержание книги:
Гилкрист изглеждаше вбесен.
— Като временно ръководещ Историческия факултет имам задължения, за които трябва да се погрижа — каза той. — Колко смятате да ни държите тук?
— Само колкото да ви събера формулярите — отвърна тя. — А също така и да ви дам инструкции. Не повече от пет минути.
Тя взе списъка на Латимър. Монтоя грабна своите листа от крайната масичка и бързо започна да пише.
— Пет минути ли? — възкликна лекарката. — Да не искате да кажете, че можем да си вървим?
— Под медицинско наблюдение — отвърна Мери, постави формулярите най-отдолу на купа листа и започна да раздава най-горните — които бяха в яркорозово — на всекиго поотделно. Бяха формуляри за изписване, които освобождаваха амбулаторията от всякаква отговорност.
— Завършихме обработката на кръвните ви проби — продължи тя — и нито една не показа покачено ниво на антитела.
Тя подаде на Дануърти син лист, който освобождаваше Националната служба по здравеопазването от всякаква отговорност и заявяваше готовност да се поемат изцяло всички разходи, непокрити от службата по здравеопазването, до трийсет дни.
— Свързах се със Световния център по инфлуенца и тяхната препоръка е да се прави контролно наблюдение с постоянно следене за евентуална треска, както и взимане на кръвни проби на всеки дванайсет часа.
Следващите листове бяха зелени и със заглавие: „Инструкции за първични контакти“. Първата гласеше: „Избягвайте всякакви контакти с други хора.“
Дануърти си помисли за Финч и майсторките по биене на камбани, които сега без съмнение го чакаха пред портала на „Балиол“ сипеха огън и жупел, както и за всички хора, тръгнали на коледни покупки, които щеше да срещне по пътя си.
— На всеки половин час си записвайте каква е температурата ви — продължи Мери и им раздаде и по един жълт формуляр. — Елате тук незабавно, ако мониторчетата ви — тя посочи своето — покажат силно покачване на температурата. Известни колебания са напълно нормални. Температурата по принцип се покачва през късния следобед и вечер. Освен това всяка температура между 36 и 37,4 градуса е нормална. Елате незабавно, ако вашата стане над 37,4 или пък се покачи изведнъж, както и ако усетите въобще някакви симптоми — главоболие, стягане в областта на гърдите или световъртеж.
Всички погледнаха мониторчетата си и без съмнение започнаха да усещат началото на главоболие. Дануърти беше страдал от подобно нещо през целия следобед.
— Избягвайте контакти с други хора — продължи Мери. — Запомняйте внимателно всички контакти, които правите. Все още не можем да кажем нищо категорично за начина на предаване на вируса, но миксовирусите се разпространяват чрез капчици и директен контакт. Мийте си ръцете със сапун и вода колкото може по-често.
Тя подаде на Дануърти още един розов лист. Цветовете й май бяха на привършване. Този беше нещо като дневник, озаглавен „Контакти“, а отдолу пишеше: „Име, адрес, вид контакт, време“.
Колко жалко, че на вируса на Бадри не му се беше наложило да си има работа с Националната служба по здравеопазването и Световния център по инфлуенца. Въобще нямаше да стигне доникъде.
— Трябва да се отчетете тук в седем часа утре сутринта. Дотогава бих ви препоръчала добра вечеря и после веднага в леглото. Почивката е най-доброто средство срещу всеки вирус. Вашите дежурства — Мери погледна двамата лекари — са отменени, докато трае карантината. — Тя раздаде още няколко формуляра с цветовете на дъгата, след което попита бодро: — Някакви въпроси?
Дануърти погледна лекарката в очакване тя да попита Мери дали едра шарка може да премине през мрежата, но тя се беше вторачила унило в купа си формуляри.
— Мога ли да се върна в дупката си? — попита Монтоя.
— Само ако е в периметъра на карантината — отговори Мери.
— Страхотно, няма що — каза тя, като напъха гневно листата по джобовете на терористкото си яке. — Докато стоя тук вързана, цялото село ще бъде отнесено. — И излезе с тежки крачки.
— Други въпроси? — попита Мери невъзмутимо. — Добре тогава, ще се видим утре сутринта в седем.
Двамата лекари си тръгнаха. Жената, която беше задала купищата въпроси за вируса, се прозяваше и протягаше така, сякаш всеки момент отново ще потъне в дрямка. Латимър продължаваше да седи, вперил поглед в мониторчето си за температурата. Гилкрист му каза нещо и той стана, облече си палтото и взе чадъра и множеството листове.