Опасно съдружие
- Автор: Лат Мими
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Опасно съдружие». Краткое содержание книги:
Домакинята докосна с крак малък месингов бутон на килима и след броени секунди икономът се появи.
— Чаша „Пелегрино“ за госпожа Морланд и сода с лимонов сок за мен — нареди му, после се извърна към Ребека: — За какво искате да се срещнете с Пол?
— Опитвам се да изясня някои неща, случили се в навечерието на смъртта на мъжа ми — отвърна тя, замълча за миг, после добави: — Срещам се с всички, които са имали работа с него през последните седмици от живота му, както и с гостите на вашата яхта в онази нощ.
В очите на Даяна се появи безпокойство.
— Всъщност бих искала да задам няколко въпроса и на вас, ако не възразявате — подхвърли и отново отбеляза, че домакинята избягва погледа й. Явно нещо я тревожеше.
— Не възразявам, разбира се — размаха ръце Даяна.
— Разговаряхте ли с мъжа ми по време на приема?
— Да. Когато даваме прием, винаги се стремя да разменям по някоя дума с всеки от гостите.
Икономът подаде на Ребека чаша вода, тя му благодари и продължи:
— Спомняте ли си за какво точно говорихте?
— Едва ли. Разговарях с толкова много хора, че всичко в главата ми се е объркало.
— А разговаряли ли сте с Райън преди този прием?
— Не, само сме се поздравявали.
— Следователно нямате основания за преценка на поведението му онази вечер, нали?
— Така е, но все пак… — Даяна замълча и сведе поглед към коленете си.
— Моля, продължавайте.
— Това, което ще кажа, вероятно ще ви разстрои, Ребека — преплете пръсти домакинята. — Но след като сте изминали толкова път дотук, трябва да чуете истината, нали?
— Точно така — кимна тя, едва сдържайки нетърпението си.
— Според много хора на борда на „Майорка“ в онази нощ, включително и членовете на екипажа, вашият съпруг… хм… беше попрекалил с алкохола…
Понечи да протестира, но Даяна вдигна ръка.
— Казах, че вероятно ще се разстроите, но ми позволете да довърша… — Приглади с длан косата си и продължи: — Била съм на много приеми на вода както на моята яхта, така и на чужди… Не знаете колко често съм се сблъсквала със ситуацията, в която бе изпаднал вашият съпруг. Винаги някой изпива толкова алкохол, че има опасност да падне зад борда. — Леко поклати глава. — Корабът се клати, знаете… И когато човек е пийнал…
— Бях до него минути преди да изчезне — възрази с разтуптяно сърце Ребека. — Състоянието му беше напълно нормално!
— Можете да ми вярвате — снизходително се усмихна Даяна. — Имам доста голям опит в тези неща… Някои мъже са в състояние да погълнат големи количества алкохол и да не им личи, но… На практика са си пияни до козирката! А когато човек е в лошо настроение… — Поколеба се за миг, после добави: — Тогава се случват и някои необясними неща…
Ребека започна да се изнервя от покровителствения й тон и особено от категоричността й относно състоянието на Райън.
— Госпожо Уърлингтън, извинете… Даяна… Мисля, че не ме разбрахте добре…
— Много добре ви разбрах — прекъсна я тя, после понижи глас и съчувствено добави: — Разбирам и състоянието ви, Ребека…
Откъм входа долетяха приглушени гласове, миг по-късно в дневната се появи Пол Уърлингтън.
— Чух, че имаме гостенка — каза на Даяна той, после зърна Ребека и веждите му въпросително се извиха. — Госпожо Морланд?
Висок и слаб като жена си, Уърлингтън беше облечен в кадифени панталони и мек пуловер от кашмир, под който носеше бяла риза с отворена яка. С леко посребрената си коса и той също като съпругата си сякаш бе излязъл от кориците на някое модно списание.
— Ребека твърди, че ти е оставила съобщение за предстоящото си посещение — обясни жена му.
— Така ли? — В сините му очи се появи недоумение. — Съжалявам, но не съм го получил.
Гостенката бързо се възстанови от забележките на Даяна и любезно се усмихна.
— Търсих ви няколко пъти в петък и вчера, но така и не успях да се свържа с вас. Затова реших да отскоча дотук, като ви оставих едно съобщение.
— Тази седмица бях много зает — сви рамене той.
Ребека потисна желанието си да каже нещо остро, тъй като прекрасно съзнаваше, че трябва да се държи любезно, ако иска да измъкне нещо от тези хора.
— Пише го и във вестниците — пресилено се усмихна тя. — Вие май планирате да се кандидатирате за Сената?
— Още не съм сигурен — отвърна Уърлингтън и очите му одобрително огледаха фигурата й. — Но от ентусиазма, с който много членове на партията приветстват тази идея, стигам до заключението, че те може би се нуждаят от един по-консервативен кандидат. — Брадичката му се вирна. — Тези дни трябва да обявя решението си.