Документът Катей (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Документът Катей (Книга 2)». Краткое содержание книги:
— А след това?
— Точно там става странно, лейтенанте… Търнър изпраща жена ти до вкъщи. И точка.
— И тя никога не е ходила в дома му, така ли.
— Никога. Нито пък в някой хотел.
— А у дома?
— Никога не е стъпвал там, лейтенанте. Изпраща я чак до вратата, после си тръгва. Държи се като абсолютен джентълмен.
Вятърът се усили, момченцето започна да навива конеца около китката си.
— И това е всичко, така ли? — попита след известно време Филип.
— Почти — кимна Портър, после с фалшива небрежност подхвърли: — О, щях да забравя. Търнър посещава два пъти седмично едно място… С точността на часовник, винаги след поредната среща с жена ти. „Фуро“ — обществена баня със сауна… — раменете му се свиха: — Но какво от това? Там не може да се срещне с жена ти…
— Къде се намира това „фуро“?
Портър му каза адреса и добави:
— Няма да ти свърши работа, лейтенанте. Просто няма начин да влезеш там, без да те забележи Търнър… Мен също. Там ходят предимно японци, но сред клиентите има и няколко чужденци.
— Чужденци?
— Да — кимна Портър. — От различни посолства. Познаваш ги по-добре от мен, нали тъстът ти редовно ги събира на своите приеми?
— Когато съм с теб, аз се чувствам цяла — прошепна Мичико.
Филип я притисна към гърдите си.
— Когато ме гледаш, ти виждаш мен, аз преставам да бъда прозрачна…
Затворил очи, той откри у нея едно от качествата на Лилиан. Новата Лилиан. Успя да го определи години по-късно — беше сила. И това му се стори много странно. Защото в много отношения Лилиан беше слаба, постоянно се бореше със себе си. За разлика от Мичико, която никога не проявяваше колебание или нерешителност. Поне външно, разбира се.
После разбра какъв е и нейният проблем. Дълбоко в себе си Мичико изпитваше несигурност от факта, че е жена. Докато у Лилиан се криеше желязната непоколебимост на самурая.
— Когато проникваш в мен, ти търсиш нещо — каза тя. — Нещо, което и аз искам да ти дам. Но зная, че никога не съм го притежавала и не бих могла да го притежавам…
Пое възбудения му член в ръката си и здраво го стисна. Седяха един срещу друг на рогозката, розовото кимоно на Мичико беше разтворено отпред. В сянката леко се очертаваха безупречните форми на тялото й. Огненочервената материя на бельото покриваше щръкналите зърна на гърдите й, коленете и глезените й. Вътрешната част на бедрата й, голи и съвършено гладки, меко блестеше. Във въздуха се усещаше ароматът на тялото й. Години по-късно за него щеше да му напомня миризмата на прясно изплетени камъшени рогозки.
— Ако говоря по този начин докато се любим, аз съм в състояние да постигна толкова оргазми, колкото пожелая… Защото виждам само теб, защото в чувствата ми си само ти… — Пръстите й започнаха да гладят члена му, устните й леко го докосваха в горната част. Той затвори очи, от гърдите му се откъсна въздишка на удоволствие. А на нея й се прииска да припадне от радост. Направо й се зави свят от желанието, което предизвикваше в стегнатото му тяло.
Ръката му се протегна напред и дръпна алената материя от гърдите й. Главата му се склони, устните му се впиха в щръкналото зърно. Бедрата й се повдигнаха нагоре, членът му проникна леко в нея.
Тя почувства горещия му дъх върху гърдите си, ръката й се плъзна надолу и погали тестисите му. Той по-тръпна и се притисна в нея, бедрата й се разтвориха и го поеха докрай. За миг двамата замръзнаха, плътно притиснати един до друг.
— Ето какво търсиш — потръпна тя. — Моята гореща същност, моята котва… — по-тръпна още веднъж, после я заляха горещите вълни на оргазма. Усещаше пулсиращата му мъжественост дълбоко в себе си, имаше чувството, че ще умре на място, ако в този момент всичко свърши…
— Изследвам теб, а откривам себе си — прошепна тя. — Пътувам из огромен тайнствен материк, градовете му са вътре в мен… — телата им ритмично се полюшваха, здраво преплетени в танца на страстта. — Ти ме гледаш, под твоя поглед аз се превръщам в реалност… Вече съм истинска, затова и различна… Не се задоволявам от ролята си в този живот… Не искам да бъда японската съпруга, японската майка, японската любовница… — нов спазъм разтърси тялото й, устните й се разкривиха от върховната наслада: — Ох, ох, ох…
Почувства нарастващото напрежение в слабините му, прилепи плътно до него влажния си таз, движенията й станаха интензивни, страстни, повелителни…