Сирените на Холивуд (Книга 2)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Неделева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сирените на Холивуд (Книга 2)». Краткое содержание книги:
Но не направи нищо подобно, само нададе вик, силен и продължителен, отдавайки се напълно на разливащото се в нея удоволствие. Устните му докоснаха рамото, продължиха нагоре към ключицата й — тази нежна извивка в основата на шията, и накрая бузата му се долепи до врата й, който започна да му предава ударите на сърцето й във вид на едно безкрайно послание.
— Беше толкова хубаво — прошепна той и трябваше да млъкне, за да изплюе водата от устата си. — А самата ти, като не носиш нищо, освен диаманти, си като част от небето, посипано със звезди.
Поезията на думите му я изуми — да можеше само Бейлман или Майкъл Крауфорд да го видят отнякъде; щяха ли да познаят в него деловия човек? Според нея — не. И тя го погали по тила с желанието да го одраска леко, ако имаше дълги нокти. Но нейните бяха съвсем къси и съвършено заоблени, за да са годни за подобно нещо. Ставаха само да натискат спусък и да държат здраво грубата дръжка на нож. Помисли си за материала в „Плейбой“ и за бойното кръщение на „Хедър Дюел“. Моето бойно кръщение. Да, моето. И може би една Академична награда.
Рубънс и Даяна с неохота излязоха от водата, треперещи се втурнаха към кърпите си и почнаха да се подсушават един друг. Облякоха се в джинси и памучни тениски, които винаги държаха като резерва на яхтата. Най-неочаквано Рубънс отиде и вдигна котвата. Запали двигателя, обви с ръка кръста на Даяна и насочи яхтата навътре в морето, където мъглата ги погълна напълно.
След известно време Рубънс загаси двигателя и остави яхтата да се носи тихо по вълните. Нямаше вятър, нямаше звезди, единствено морето им подсказваше, че са все още в действителния свят.
Рубънс слезе в каютата, а Даяна остана да спусне котвата. Когато го последва долу, той беше превърнал масата в двойно легло. Чаршафите на лилави фигури вече я чакаха. Тя се съблече и се покатери на леглото до Рубънс.
— Заредил съм касета — каза той с тих, хриплив глас и мушна ръка под врата й.
— Заспивам — Даяна притисна буза в топлата му плът.
— Един от любимите ти филми е — Рубънс протегна свободната си ръка, натисна бутона на дистанционното управление и телевизионният екран светна към електронен живот. — Не те ли интересува кой е?
— Ъ-хъ — тя целуна гърдите му, без да отваря очи. — Кой е?
— „Ноуториъс“.
Тя се размърда и започна да гледа филма на пресекулки. Задремваше, отваряше очи, пак задремваше, по тъй като знаеше диалога почти наизуст, това нямаше значение. Пропуснатите части й се явяваха в дрямката.
Точно след полунощ — разбра го от тихите удари на месинговия корабен часовник — в изпълнения с напрежение и драматизъм кадър, Кари Грант понесе на ръце надолу по широкото стълбище отровената Ингрид Бергман под злобните, но безсилни погледи на Клод Рейнс и Лиополдин Константин — актрисата, която играеше великолепно майката на Рейнс във филма.
Телефонът звънна. Рубънс намали звука и вдигна слушалката след втория звън. Докато на екрана се редуваха беззвучните образи на Грант, Бергман, Рейнс и бясната Константин, Рубънс говореше в слушалката. Тия хора са същински икони, мислеше Даяна. Техните образи ще останат завинаги запечатани в човешката памет като на онези, издълбани върху Маунт Ръшмор6.
— Да — продължаваше Рубънс, — разбирам.
И този телефонен разговор, продължи разсъжденията си полузаспалата Даяна, стана част от неразгадаемата фантазия на малкия екран. „Останах с впечатлението, че Рубънс дойде на яхтата, за да избяга от телефона.“ Нали така й каза, преди да тръгнат? Не беше ли това първата причина? Не можеше да твърди със сигурност. Защото й беше приготвил и подарък, който я чакаше тук. Подарък за нея. Пръстите й се плъзнаха по студената шлифована повърхност. Нищо на света не може да се сравни с допира до диаманти.
— Не, не — чу тя гласа на Рубънс, — много правилно постъпи, като ми се обади. Още не сме си легнали с Даяна. Божичко, но то е посред нощ за теб. Гледай да поспиш малко, Скайлър. Благодарен съм ти, че ме уведоми.
Той затвори телефона. Филмът свърши. Екранът потъмня. Рубънс се протегна и изключи видеокасетофона. Загаси и осветлението. Двамата се полюшкваха в мрак.
6
Паметник в Южна Дакота, САЩ, който представлява изсечени в скалите огромни скулптурни глави на американските президенти. — Б.пр.