Скулптора

— Да, има — отвърна Карлос.

Барбара и Алис се приближиха до него и започнаха внимателно да разглеждат всяка снимка, която Гарсия закачаше на голямото бяло табло, фотографиите показваха каютата, кръвта по стените и пода, тялото, оставено на стола, главата на Насхорн върху масичката за кафе и новата скулптура на високия барплот.

— Боже Господи! — възкликна Алис и допря пръсти до устните си. Въпреки ужаса си тя беше твърде смаяна, за да отмести очи.

Вещият поглед на капитан Блейк се местеше от снимка на снимка и поглъщаше всеки детайл. По време на дългата си кариера тя беше виждала всяко грозно лице, което можеха да предложат престъпността и убийствата, но онова, което видя през последните три дни, беше разбило представите й на пух и прах и бе преместило границите на ново ниво. Злото, изглежда, имаше способността да се пресътворява много лесно.

Вниманието й се съсредоточи върху групата снимки, които показваха новата скулптура — облени в кръв ръце и пръсти, отрязани и после отново събрани по абсолютно несвързан и ужасяващ начин.

— Убиецът пак ли е използвал тел и каноколит? — попита Алис, присви очи и се втренчи в снимката в далечния десен ъгъл на таблото.

— Да — потвърди Карлос.

— Но този път на стената няма съобщение.

— Не е имало причина — отговори Робърт. — Посланието, оставено на стената в стаята на Дерек Никълсън, не беше пряко свързано с извършеното престъпление, а му е хрумнало на момента.

— Добре, разбирам, но защо го е написал? — настоя Алис. — Защо изобщо е оставил такова съобщение? Само за да съсипе психически горката болногледачка?

— Посланието не е отправено само към нея.

Думите на Хънтър изненадаха Алис.

— Моля?

— Предназначено е и за нас.

— Какво? — Барбара извърна глава от таблото. — Какви ги говориш, по дяволите, Робърт?

— Решителност, непоколебимост, всеотдайност — отвърна той, но не добави нищо повече.

— Продължавай да говориш, умнико — подкани го капитанът. — Ще ти кажа, когато загреем за какво става дума.

Той беше свикнал с иронията на Блейк.

— Убиецът иска да ни каже, че нищо не би го спряло, капитане — поясни той. — И ако абсолютно невинен човек го завари на местопрестъплението, и по някакъв начин застраши обекта му, той би убил и него. Без угризения. Без чувство за вина. Без да се замисля.

— Това потвърждава, че в убийството на Никълсън няма нищо произволно — добави Гарсия. — Робърт употреби оперативната дума — обект. И убиецът със сигурност е имал обект — да убие Дерек Никълсън и да използва частите на тялото му, за да създаде извратената си творба. Болногледачката не е влизала в плана му и не е застрашила обекта му. Щеше да се изложи на риск, ако беше запалила лампите.