Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Кайку!
Викът на Фаека я спря на самия ръб на припадъка. Кайку се олюля и шиповете пробиха подметката на единия й ботуш и се врязаха в петата й. Тя изстена тихо, привеждайки се напред, и едва тогава зърна съществото, което се прокрадваше от дясната страна на спътничката й. Беше гибелюспер — ужасяващ хибрид между мечка и гущер, съчетал най-отвратителните качества на двата вида. Изражението на Фаека внезапно се промени и в секундата, в която видя Кайку да се навежда към нея, скочи. Тъмнокосата жена успя да я улови точно навреме и й помогна да се качи върху стената — шиповете й мигом се врязаха в краката на Фаека и по панталоните й избиха алени петна, но в следващия миг Кайку я прехвърли от другата страна.
Тъмнокосата жена погледна за последен път към разяреното чудовище, след което освободи крака си и скочи при Фаека, която тъкмо се надигаше. В очите й проблясваха сълзи и тя стенеше, ала Кайку, чиито рани бяха много по-лоши, не издаваше и звук. Двете жени се заклатушкаха през осеяната с руини пустош към града и мъглата ги погълна, а нейде зад тях вещерите беснееха в безсилието си като разлютени оси.
Кайку не помнеше как се върнаха в Бедняшкия квартал, където намериха убежище в света на покривите, нито пък знаеше какво каза Фаека на хората, които завариха там. Тъмнокосата жена си спомняше само грубовати физиономии и още по-груб диалект, както и въпроси, които я изплашиха; после дойдоха мръсните превръзки, мумифицирали ръцете й и омотали краката й. По някое време нейната кана явно се бе изплъзнала от контрола й, защото почувства как в тялото й протичат множество изцелителни процеси.
Не губеше съзнание, ала понякога напускаше за кратко света, а когато се завръщаше, се озоваваше в една гола стая, през чиито прозорци надничаше сива зора. Главата й лежеше в скута на Фаека и тя я прегръщаше като бебе. Ръцете й горяха. Кайку осъзна, че червенокосата Сестра чаросплиташе, за да прикрие активността в тялото й, породена от целебната сила на нейната кана. Чувстваше се опразнена и куха, сякаш във вените й цареше вакуум и нямаше никаква кръв. Ала най-важното беше, че е жива.
— Кайку? — попита Фаека.
— Тук съм — отвърна тъмнокосата Сестра.
Известно време никоя от тях не каза нищо.
— Боях се да не те изгубим — промълви накрая Фаека.
— Нужно е доста повече от това, за да убиеш една Сестра — каза Кайку и се засмя, ала в същия миг я прониза остра болка, която я принуди да спре. Въпреки това тя се чувстваше в достатъчно добро настроение, за да добави: — Казах ти да ми вярваш.
— Права беше — усмихна се Фаека.
Кайку преглътна с усилие.
— Къде сме?
— Сградата е на някаква банда. Не зная името й.
— Пленници ли сме?
— Не.
— Те… видяха ли очите ни?
— Естествено — отвърна червенокосата Сестра. — Те знаят, че сме Различни. Не можах да го скрия от тях.
Кайку понечи да се надигне и усети как й се завива свят. Фаека й предложи да й помогне, но тъмнокосата жена й даде знак, че иска да опита сама и се изправи до седнало положение. След като вдиша и издиша дълбоко няколко пъти, тя прокара пръсти през косата си, приглаждайки я назад.
— Какво смятат да правят? Ти какво им каза?
— Истината — отговори Фаека. — А това, което ще направят, зависи само от тях. Ние не можем да променим решението им.
Кайку се намръщи.
— Много си спокойна.
— Трябва ли да се плаша от някакви си мъже? — повдигна вежди червенокосата жена. — Особено след онова, което видяхме в димните ями… Мисля, че вече знаеха за нас. И вярвам, че ми повярваха. Различните са най-малката грижа в Бедняшкия квартал. Вече не сме изкупителната жертва за всички злини на света и тези хора са намерили нов отдушник за омразата си.