Заклинателка

Теа без малко не прихна.

— Това молбата ти за Калифорнийския университет ли е? — попита тя.

Той вдигна въодушевен глава.

— Да. Искаш ли да й хвърлиш един поглед?

В първия момент Теа беше готова да каже „да“. Беше толкова щастлива, отворена за всичко, готова да опита всичко. Но миг по-късно промени решението си. Дали не отиваше вече прекалено далеч?

— Не. Не точно сега, благодаря ти.

— Както искаш — каза Ерик, оставяйки книжата на бюрото. — Нали знаеш, че все още можеш да се запишеш в курса по зоология. Господин Гаспаро е страхотен учител. И това, което учим, наистина ще ти допадне.

„Може би наистина бих могла да го направя — мислеше си Теа. — Какво лошо има в това?“

— И ако се интересуваш, д-р Селинджър се нуждае от допълнителна помощ. Заплащането не е голямо, но се трупа полезен опит.

И това също е възможност. А и няма да наруша нито един от законите на Нощта. Няма да използвам силите си, а просто ще бъда близо до животните.

— Ще си помисля — каза Теа, долавяйки нотката на въодушевление в собствения си глас. Погледна Ерик, който седеше с лакти на коленете си, приведен леко напред, очакващ отговора й с нетърпение. — И ти благодаря — добави тя тихо.

— За какво?

— За това… че ми желаеш доброто. Че държиш на мен… — Светлината от аквариума хвърляше потрепващи сини шарки върху стените и тавана и стаята приличаше на някакъв малък подводен свят. Отблясъците от него танцуваха по кожата на Теа.

Ерик се взираше настойчиво в нея. Сетне преглътна и затвори очи, промърморвайки:

— И представа си нямаш колко много държа на теб. — После я погледна.

Между тях отново беше възникнала онази необяснима връзка. Сякаш нещо ги притегляше един към друг. Усещането беше почти физическо, едновременно вълнуващо, но и плашещо.

Ерик се изправи бавно и затвори вратата. Седна до Теа. Двамата не откъсваха поглед един от друг.

И после всичко стана от само себе си. Пръстите им се сплетоха. Бяха толкова близо един до друг, че дъхът им се сливаше. Теа потрепери от електричеството, с което беше зареден въздухът.

Сякаш всичко беше обвито в златна мъгла.

Бам!

Трясъкът дойде от съседната стая.

— Не му обръщай внимание. Сигурно е полтъргайст — промърмори Ерик. Устните му бяха само на сантиметър от нейните.

— Това е Розамунд — отвърна Теа шепнешком. — Тя е нещастна и не е честно спрямо нея. Трябва да се опитаме да й помогнем.

Теа беше щастлива и искаше всички да се чувстват така.

Ерик изпъшка.

— Теа…

— Нека да я разведря малко, ако мога. И после ще се върна пак.

Ерик затвори очи, отвори ги отново и запали лампата.

— Добре — каза той с кисела усмивка. — Аз пък трябва да полея цветята на мама, да нахраня зайците и да свърша някои други неща. Обади ми се, когато се почувства достатъчно развеселена. Ще чакам.